Секти, секти, секти

Да си представим за миг, че християните през вековете бяха обръщали по-голямо внимание на божието слово, и бяха пазили написаното в Библията с пълно внимание и посвещение, и бяха се подчинявали на гласа на Духа във всичко. Защото кое различава християнството от  всички останали религии взети заедно? Това, че има взаимоотношения с този бог, за който говори християнството, и тези взаимоотношения са доказуеми. Има различни типове доказателства, които са ни дадени като инструменти при нашето свидетелство за Бога. Но за какво трябват доказателствата, когато според Бога ти трябва да вярваш, за да се спасиш. Библията не е проста книга, или сбор от книги, и който си мисли, че може с човешкия си ум да обхване нейните истини, нека знае, че е горделив глупак, който нищо не знае и който се заблуждава, и вероятно заблуждава и тези, които го слушат.

Защото Библията е книга основана на три факта: Исус от Назарет, наричан Помазания, умря за нашите грехове, бе погребан, на третия ден възкръсна от мъртвите за нашето оправдание и се яви на много свидетели – повече от петстотин човека. След четиридесет дена с тях, той пред очите им се издига в облаците и те не го виждат повече, но неговите думи са, че когато отиде при баща си на небето, той ще изпрати оттам духът на бащата, наричан Святия Дух, който ще заживее в учениците. Така и става. Святия Дух идва и е даден на всеки, който вярва и се покорява на вярата.

Това е основата на  нашата вяра и тя е доказуема. Разбира се Исус няма никакво намерение да умира и да възкръсва от мъртвите за всеки скептик поотделно. Интересно, че дори когато ходи по земята, той избира за свидетели само свои ученици и никога не избира хора, които не вярват в него. Тоест ако ти си скептик относно Исус, то ти и да живееш като негов съсед в Капернаум, няма да видиш нито един “кадър” от тези, които коментираме. Исус не би се занимавал с тебе, освен да ти засвидетелства истината един-два пъти.

Ако си упорит религиозен последовател на човешките начини да се служи на Бога, то вероятно, ако си по времето на  Исус ти ще бъдеш в някоя от религиозните секти на онова време, или ако си по-влиятелен и амбициозен щеше да си направиш собствена такава, или поне да я започнеш. Причините за подобна деятелност на човека са вкоренени в падналата човешка природа: човек е упорит, нахален, горд и себичен, всеки мисли, че знае достатъчно, за да живее както му харесва на него. Но, има едно  “но”, което доказва, че желанията на човека не са достатъчни – не би имало полиция, армия, тайни служби, парламенти, закони, конституции, администрация, съдии, съдилища и затвори, ако човек беше наистина годен да се справя със живота като такъв. Причината за тяхното съществуване е, че се изискват огромни усилия на цялото общество, за да се поддържа макар и елементарен ред! Елементарен, понеже ред, в който има мир и любов не съществува от времето на едемската градина. По някакъв частичен начин съществува по времето на съдиите на Израел, когато всички са практически свободни хора, които нямат цар или управител, но Бог е техен цар. Тогава това е отхвърлено от хората! По-късно първите ученици на Исус живеят в мир и любов, относително! Защото много бързо се появяват хора, които искат да наложат своя си ред в нещата.

Хората не са много сложни. Ако ти си мислиш поради твоята младост и наивност, че хората имат   възвишени желание, цели и стремежи, то по-добре си го избий от главата. Светът е прикрито лицемерно прагматичен, предаден да търси удоволствията на живота, които са кратки, но единствените за човешката плът. А те не са и много. Дори ако има някой, който в определен момент иска нещо идеалистично, то бързо се превръща в див капитализъм при първа възможност. Затова и капитализмът е толкова устойчив, понеже предлага на човека не да се променя, а да се адаптира.  Просто спазваш законите и можеш да си колкото искаш егоист, себичен, сребролюбив и каквото още искаш. Точно това е положението и с църквите – има църкви по всякакъв вкус, чиято единствена цел е да угодят на вкусовете на обществото, всякакви вкусове. Нека да започнем “дисекцията” на църковното движение и причината за сектите.

Първо хората не обичат да слушат много-много, че са грешници, и че се налага промяна.   С това няма проблеми – хората отдавна са намерили форма за това – синагогите и техните дъщери църковните институции. Така тези, които искат да проповядват, понеже ” вярват, че Бог това иска от тях”, могат да проповядват в техните зали, а тези, които искат да слушат, могат да слушат в същите тези зали, колкото си искат. Така обществото е спокойно в греховете си и отива в гибел без дори да го знае, но поне всички са “спокойни”.

Второ, самите “вярващи” имат различни вкусове. Едни обичат малко повече духовни преживявания, други повече социална дейност, трети просто обичат “да хвалят Бога”, четвърти харесват сладкодумието на пасторите – и за всекиго се намира по нещо. Както всичко в този свят и това удоволствие се заплаща. Има устави за всяка църква, за да са сигурни демоните, че никой няма да може да промени нищо, което те с толкова труд са пробутали на вярващите. Защото ние имаме закони и конституция ясно записани в Библията. Тя е толкова ясна, че ако човек иска да върши добро, може да започне днес и сега, без да чака някакъв особен момент. Но както вече казах, “вярващите” не искат да се променят, а просто да се забавляват “духовно”, тоест душевно. На кого не му харесва да види някое изцеление, или да изпее на Бога няколко песни, с които казва, колко много обича Бога? Но промяна не може да има, защото промяната е забранена с църковните закони. Дали това може да бъде правилно?

Църковните закони на пръв поглед имат за цел да не се отклонява дадена църква от “правилното учение” оставено от бащите на даденото движение. Повечето църкви са исторически създадени – те са били създадени с желанието на някои християни за промяна на статуквото. Но  има поредица от проблеми, които са предизвикали непоправимостта на сектите. Какво е секта според Библията? Най-просто казано партия, политико-религиозна партия основана, за да защитава нечии интереси проповядвайки, че защитава интересите на народа. Винаги в този свят с защитават интересите на аристокрацията, богатите, имащите. Това е общоизвестна истина, записана и в Библията многократно. Църквите, като част от света, а не от Бога, защитават интересите на пастирите – те имат всичко, останалите нямат нищо. Много просто. Но думите са, че те служат на интересите на хората. Факт! Но на интересите на плътските хора, а не на интересите на Бога. Защото ако служеха на интересите на Бога, биха спазвали неговото слово, или като чуят, че не го спазват, биха се променили и биха започнали. Точно тук идват уставите – забранено е да се променя църквата,  тя е “вечна и съвършена”!?

Така исторически са се появили хилядите християнски секти, които не могат да се променят, защото никой не иска, а ако някой иска му показват вратата, защото “баницата не е достатъчна за толкова гладни”. Защото те си мислят, че ти си като тях и искаш промяна, за да можеш да завземеш властта чрез тази промяна и така да ги лишиш от хляб и власт, а хората от глад и зрелища. Как се взима власт чрез промяна? Лесно, ако ти предизвикаш промяна, то ти я разбираш и следователно ти си лидер на тази промяна. Следователно мястото на бившия цар изстива и му “пада главата”. Освен това промяната изисква да се променят и самите хора в църквата, а това е лошо, направо зло за тях – те са там именно защото са харесали тази форма на религиозно лицемерие, и ако ти го промениш, те могат да отидат при другия пастор, който не търси промяна. И това често се случва – християните “текат” от една църква в друга през целия си живот. Затова статуквото най-добре да не се пипа, казват те. Но дали Бог е съгласен?

Исус казва следните думи: По това ще познае света, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си. Поради това са написани хиляди книги от религиозните лицемери, които да направят думите на Исус безполезни. Това става като се подменят понятията или се изменят толкова, че започнат а служат на техните интереси. Любовта се променя в любезност, но продължава да се нарича любов. Омразата се прикрива зад “приятелската” усмивка в неделя сутрин. Пожеланието става скрито, скъперничеството се превръща отговорност за божите пари, лакомията просто  се омаловажава, липсата на милост се превръща в религиозни дела, които останалите да виждат, и това е само малка част на това, което се върши по църквите постоянно, и може да бъде доказано за две минути.

Удивително е как всички секти уж правят нещо различно, но всички правят едно и също – нищо! Да, нищо! “Неделното богослужение” е най-лицемерното религиозно дело на планетата. Затова хората, които искат да вярват в Бога и в Исус Помазания се нуждаят никога да не стъпват в тези лицемерни организации, които наистина само заблуждават в името на истината.

Едно от най-шокиращите пасторски откровения, които чух скоро беше, че “… да, те знаят, че нещата не са както трябва и че църквата според Библията не е както те правят, но вече е твърде късно за промяна!” Каква арогантност! Какво безочие! Каква омраза към Бог и към неговото слово! Така че пригответе с за битка за вашите души и душите на тези, които обичате толкова много. Аз не бих поверил децата си на хора, които мразят Бога и неговото слово, защото е казано от Исус Помазания: “Ако ме обичате, ще пазите моите заповеди”, а той е словото на Бога!

Църковното движение е осъдено от Бога отдавна, още в самото евангелие! Няма как нещо в Бога да се с променило, защото той не се променя. Ако благочестие според него е да се пазиш неопетнен от света и да се грижиш за сирачета и вдовици, тоест за нуждаещите се, то тогава всички църкви са обратното на благочестиви, което означава нечестиви! Да, църквите са нечестиви, защото никоя от тях не е записала в устава си, че парите от даренията отиват за грижа за бедните, сираците и вдовиците! Кой им е дал право да променят целите на Бога, неговите преки заповеди и неговата воля?

Религиозните хора днес си мислят, че понеже държавата защитава тяхното съществуване, то нищо не може да ги помръдне до края на времената и че така ще си векуват. И понеже страдат от арогантност си мислят, че Бог ще им даде награди!

Ти какво искаш?

 

share

Comments

  1. Много е важно да се наблегне на това, което ти вече казваш не веднъж, че днес е денят да започнеш да сужиш на Бога, не да чакаш да достигнеш или да бъдеш “призован” или нещо грандиндиозно от този род, да чакаш голямо събитие. Днес е времето за промяна – ако разбираш, че Бог не е съгласен с църковните организации, ако разбираш, че “службите” реално не служат на Бога, тогава още днес трябва да се простиш с тях, за да имаш възможността да се научиш да служиш истински. Е да, в реалния живот да служиш на Бога е от една страна много по-трудно – ще трябва да забравиш за себе си – “аз, мене и моето”, ако искаш да успееш да свършиш дори едно дребно добро, но Бог не би те оставил сам – в присъствието на Бога дори страданието за истината е възнаграждение, или поне повод за радост, защото те доближава до Бога и небесното царство. Верният в най-малкото е верен и в многото. Ако не можеш да се справиш със себе си, за да свършиш нещо “простичко”, като това да потърсиш Господаря, за да ти даде мъдрост и после да разпознаеш ситуацията, в която си поставен и да реагираш и действаш по Бога, тоест праведно, както Бог те води, значи друго е по-важно за теб, и това е фатално. Ако не поставиш Господаря преди всичко, не търсиш Божието преди всичко останало, гарантирам от личен опит, че в свободния си ден и с радост или от фалшиво чувство на дълг да ходиш на църква, това няма да те направи ученик на Исус. Може би това е духовно оцеляване за много хора, които не искат реално Бог да бъде Господар на живота им, а те самите да бъдат господарите, но са повярвали в Исус и все пак искат да достигнат вечния живот. Само Бог знае кой ще се спаси, но в Библията всички сме повикани да бъдем ученици, Божии слуги, а дори четейки лошите преводи, в които се утвържават църковните идеи, и дори и всичките основни истини да са подменени с нещо, което само наподобява думите на Словото, ако се обърнеш към Бога искрено, той веднага ще ти открие какво значи любов към ближния, и какво е да обичаш Бога, и какво значи да пазиш заповедите му, как това се практикува наистина, в реалния живот, всеки ден, истински.

    Ако останеш в своята църковна организация обаче може и никога да не познаеш Бога, никога да не станеш негов ученик. Каквото и да те задържа там е заблуда, която може да ти коства не само твоя живот, но и животите на твоето семейство. Клеветникът изопачава истината, но въпреки това я използва, оплитайки я с лъжи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *