Пияниците няма да наследят божието царство

Повярвах във вече далечната 1990 година по време на така наричаното Голямо съживление за България и изобщо за страните от бившия Източен блок. Макар да не знаехме много, имаше много ентусиазъм по онова време. И не че сега има по-малко ентусиазъм, когато някой повярва, но тогава самото общество имаше идеалистични представи за капитализма, като форма на месианско поведение за  масите, докато по същото време се строеше дивия днешен капитализъм, за което малцина по онова време си даваха сметка.  Така или иначе ето ни днес толкова време по-късно без някакви особени илюзии относно капитализма, с който тогава омайваха всички. И не че съм комунист, или социалист, не.

Този идеализъм се беше прехвърлил върху църквите, които бяха представители на така наричаното “западно общество”. Повечето български християни смятаха, че щом Америка е толкова добре, то и идващите от там църковни институции са най-доброто възможно. Така мислеха масите. През това време се изграждаше църковната аристокрация, която бавно но сигурно завземаше властта и я отдаваше на онези послушни на системата свои слуги, които бяха готови да оставят истината, за да последват парите, успеха и властта.  А такива винаги има и ще има.

Така и аз се оказах в една от новите евангелски църкви, които наистина вършеха на времето различни дела по благовестието, което достигна дори до мене. Обаче независимо, че тази църква беше от така наречените “младежки църкви”, което означаваше, че младежите от дадена “традиционна” църква, бидейки с нещо несъгласни, се отцепваха и създаваха нова църква, тя следваше пътищата на бащите на протестантската вяра. По онова време те претендираха, че следвайки последните моди на американското християнство, ще постигнем максимални резултати за минимално време, или поне така се говореше на масите.

Имаше обаче неща, които не бяха добре приети и тогава и сега. Както тогава, така и сега не се счита за приемливо да четеш  Библията и да имаш собствено мнение, което да не е в пълно съгласие с лидера на църквата. Някак това много бързо “навлиза в кръвта”, че да държиш властта е най-добродетелното качество за пасторите. И те и до днес го правят много “чистосърдечно”, но Бог стои и е готов да съди.

Затова ние макар и привидно да бяхме “независима” църква, отцепление от така наричаната “Божия църква”, пак пасторът ни бидейки неръкоположен от местните величия, се чувстваше под натиск да не кръщава новоповярвалите във вода, (което интересно не се отнасяше за кръщението в Духа,) но да събира желаещите за кръщение и да вика пастор от деноминацията”майка”.  Така аз и моята съпруга се оказахме в опашката на чакащите и трябваше да чакаме месеци, докато се случи важното, по-точно много важното според Библията събитие на потапянето във вода в името на Исус Помазания. Което и направихме с помощта на един софийски пастор. Имахме чудесно време и Бог показа милостта си и благодатта си, като например, че моят молитвен език се промени веднага след кръщението/потапянето, което за мене беше свидетелство за божията намеса и одобрение.

Години по-късно отидох на гости у същия пастор, като бях запазил в себе си силен респект към него, поради факта, че ме беше кръстил. Той разбира се нямаше как да си спомня подобен факт. И както си седяхме в неговия хол с още братя, изведнъж някой отвори така наричаното “барче” на холната секция. Вътре се оказа цяла колекция от бутилки “твърд” алкохол, които спешно бяха скрити от въпросни пастор. И за да бъда ясен аз не считам, че праведното е въздържанието, както някои хора го разбират и дори взимат “господна” с гроздов сок. Но направи впечатление, че отварянето на шкафчето донесе срам на притежателя на дома.

След това, когато си тръгвахме, за довиждане човек подава ръка и поради това се приближава до другия. Така подадох ръка на въпросния пастор и той “лъхаше на бъчва”. Казах това на моя познат, но той започна да го защитава и да ми говори несмислености. После този човек се оказа практически алкохолик, за когото всички знаеха. Скоро, скоро чух от първа ръка истории за него, където обясняваха, че си е носел бутилката на служба.

Ето  го и проблемът, казусът поради който пиша дадената тема. Защо останалите лидери нямаха истинското библейско отношение, за да забранят на този човек не само да се “вясва” на амвона, но и да не го оставят да посещава църковните служби, ако той е пияница, щом се нарича и брат и служител на благовестието? Отговорът е повече от банален – “гарван гарвану око не вади”, казва народът. Защото ако се “докаже” че един пастор може и трябва да бъде махнат поради даден конкретен грях, тогава и всички останали ще трябва да отговарят за всичко каквото вършат, а това е последното нещо, което някой иска в този живот, когато този живот е лицемерен.

Това естествено не е приятелското отношение към този човек. Защото ако останалите пастори наистина обичаха този брат, те щяха да го изобличат, махнат от служение и отделят от църквата, с цел да се поправи, тоест за негово добро. А оставяйки го, те съблазняват слабите, че може и така, за което ще трябва да отговарят, и не му помагат да се покае за греха си. Мисля, че го бяха преместили в по-малка църква?!

Какво да правим обаче когато подобен брат или сестра са наши близки? Как да се справим, ако дадения човек е съпруг, брат, сестра, майка или баща, чичо или леля и т.н.? Повечето християни в подобна ситуация се оказват в безизходица и се “примиряват с положението”. Това обаче противоречи на писанията! Нека да видим какво казват свещените писания, Библията, по този въпрос.

” Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между народите, именно, че някой държи бащина си жена. А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа! Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, онзи, който е извършил това нещо, –  в името на нашия Господар Исус Помазания, като се съберете вие и моят дух, със силата на нашия Господар Исус Помазания, –  да го предадете на Сатана, за погубване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на нашия Господар Исус Помазания.  Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто?  Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Помазания, пасхата наша, биде заклан за нас. Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.

Писах ви в писмото си – да не се смесвате с блудници;  и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят.  Но сега ви писах да не се смесвате с онзи, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете.  Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните?  Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си. ” //1Коринтяни 5гл.

Така виждаме, че според Библията общото правило е, че ако някой се нарича брат, но е пияница, не бива да остава “в общение”, не бива да се смесваме с него, или да бъде част от нашите събрания, или каквото и да било, тоест не бива да се третира като праведен човек, а като измамник, зъл човек, който трябва да бъде отделен. Веднага трябва да се каже, че щом подобен човек остави греха си, може да бъде приет. Или ако каже, че разбира че е грях и че иска да се бори с този грях до пълна победа. Но ако си казва , че това не е грях, или че той не го прави, тогава трябва да бъде отделен.

И тук идва главната трудност: как да изпълниш това слово, ако въпросния пияница-пастор е твой съпруг. Тогава този човек, е твоят съпруг и евентуално ти зависиш от него финансово и разбира се както се очаква го обичаш и не искаш да се “караш” с него. Но това, че ти е съпруг не отменя заповеди на словото на Бога. Той е един от всички останали християни, а не единствения християнин. Следователно първо отговорността е ти да говориш с него ясно, “черно на бяло” както се казва, и да му обясниш, че това е недопустимо поведение – пияница християнин. И ако се покае, слава на Бога, продължавате нататък. Но ако не се покае, твое задължение е да извикаш двама или трима свидетели, които да засвидетелстват твоите думи. Тук идват много проблеми. Ако човекът не иска да се покае, той може да започне да лъже, или да клевети в стил: А ти…! Когато извикаш хора, това ще доведе до напрежение в отношенията. Но Бог не ни е дал алтернатива на това поведение. Защото може да се окаже,че това е единствената възможност на дадения човек да се покае и да наследи вечен живот. Ако не послуша двама или трима каза на всички вярващи, за да се говори в цялата среда на вярата.

“Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета? Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя. Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито изнежените/меките, нито който лежи с мъже,  нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството божие.  И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на нашия Господар Исус Помазания и чрез Духа на нашия Бог. ” 1 Коринтяни 6 гл.

Следователно това може да е битката за душата на този човек. Но повечето жени предпочитат да си мълчат. Наистина не е лесно за една жена да се противопостави на мъжа си, който пие. Или да се противопоставиш на майка си, която блудства. Или на сина си, който живее с приятелката си, но не се жени. Ситуациите са много и повечето църковни християни имайки само малко вяра, по вина на лидерите си, не могат да извършат такива стъпки, които могат да им костват много. Понякога гоненията срещу праведния могат да достигнат до кресчендо!

Отделно от това пасторите нямат никакъв интерес да бъдат праведни нито те, нито събранията им – те са политически личности, които гонят само тези, които засягат личните им интереси, но в случая са интересите на “някой си” и неговата жена. Бягай от такъв пастор!

Твоите приятели вероятно ще те съветват, че тези правила важат за църквата, но не и за семейството, но това е заблуда. Бог създаде семейството, а събранието на Бога е и неговото семейство – всички ние сме братя и сестри, ако сме. Ако ти не започнеш да се биеш за живота на мъжа си, то може този грях да го отведе в гибел и да наследи огненото езеро на края на живота си, който край може да е днес или утре или по-късно, тъй като никой не знае края си.

А какво да кажем за твоите деца, които гледат и очакват да видят вярата на майка си на практика, за да имат и те вяра след това.? Ако ти откажеш да се бориш, то най-вероятно децата ще станат светски хора и то не поради баща си, а поради тебе, тъй като не си практикувала вярата си и си оставила мъжа си да загива в греха.

Тук идва мястото на истинското божие събрание, което има задължение в случая да подкрепи тази жена и децата ѝ, за да могат да посрещнат трудността от този съпруг, който вместо да се обърне, продължава да е пияница, да харчи парите си за себе си и да живее егоистично и против Бога. Истинското събрание би подкрепило тази жена, но църквите не биха го направили в мнозинството си. Прекалено много егоизъм, себичност и безбожие има по църквите днес, и най-вече в евангелските…

share

Comments

  1. В събранието на Бога имаме отговорност едни към други – от една страна да носим слабостите си, тези от реалния ни живот, но Духът е този, който всъщност го прави, не човек от собствените си сили и възможности. Затова няма нужда да си някой или нещо, трябва просто да търсиш Духа и вече си квалифициран реално да помогнеш на своя брат или сестра. И ако искаш това, то ще ти харесва, и понеже е заповядано в Божието слово, то Бог ще се намеси. Организациите не функционират по много причини, но една от тях е тази, че отговорността на всеки един вярващ, грижата, отношението, любовта също, се прехвърлят на един човек, който е стъпил на по-високо от другите. Има някаква изгода от тази схема, за да се практикува масово. И той я приема, обявява себе си за отговорен за “духовното развитие” на много братя и сестри, но тъй като това не е Божият начин, той не работи. Всичко се превръща в говорене, но когато стане на въпрос за реалния живот на всеки един член на това събрание, за реалните проблеми и грехове, който събарят този човек във вярата в неговото ежедневие, никой не се меси – отговорният не участва там, той няма общо, затваря си очите, и това е ако въобще познава човека и знае. В някои случаи се говори, но понеже не се изпълняват думите от словото от цялото събрание, няма сили от тези думи и те водят до прикриване на грехове (понякога в продължение на много време), което наистина е много страшно – може човек въобще да не се спаси, ако греховете му не са простени.
    Ако греховете в Божието събрание се умаловажават така, значи няма много хора, които да разбират духовното. Липсата на праведен живот и познаване на Бога правят това събрание безполезно – неспособно да върши каквото и да било добро. Ако някой не иска да се променя, това е негов избор, но да не се заблуждава, че ще наследи Божиите обещания без да помръдне и пръст. Да, всичко, което Бог дава е подарък, ние никога няма да сме достойни или да го заслужим, но трябва вяра, а вярата води до дела – т.е. ако няма дела на вяра, няма и вяра.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *