Разбирането на духовното

Разбирането на духовното не идва от само себе си, нито идва от ходене на църкви или от дълги години бидейки християнин. То не може да бъде обяснено, нито някой може да бъде научен на него. Това разбиране не е нещо, което някой може да дойде и да ти каже „Виж, така се разбира то“ и след като ти го обясни, да започнеш да схващаш. Не. Духовното не е математика, която се преподава и изучава, нито е история, която се запаметява. То идва само и единствено от Бога и той го дава на тези, които изкрено го желаят, тези, които са готови да вземат даденото им и да вършат добро с него. Да го вземат и да го умножат, да го използват, за да свършат Божията воля. И следователно никой, който не търси да разбира духовното, бидейки готов да се покори на роците на Святия Дух, няма никога да го разбира, колкото и да му бъде обяснявано, защото Бог не му е дал, понеже Бог познава нашите сърца и помисли.

Но също така е важно да се отбележи, че разбирането на духовните неща е също процес. Ако искаш да можеш да разбираш, ще трябва да се потрудиш и да минеш през всички етапи необходими за изучаването му. Следователно може до някъде да се оприличи на разбирането на един нов език. Ако някой не разбира китайски, колкото и да му обясняваш как трябва да разбира китайски и как да го постигне, няма да се получи, докато не седне да изучава първо най-простите неща, започвайки от азбуката и глагола съм. Да научи постройката на изреченията, как се чете, как се произнася. И малко по малко ще създаде чувствителност към езика, към думите и изреченията и говора. По същия начин е нужна чувствителност към Божия Дух. Защото той е тих и кротък и не заповядва със заплахи и гръмък глас, както правим хората. Той шепне и подканва.

Исус например не е записано да е учил учениците на това конкретно как да разпознават духовното. Не, той ги учеше на прости неща, като това да се молят, да обичат ближния си, да свидетелстват благата вест, обясняваше им притчите… Но когато попита „Кой съм аз?“ и Камък отговори „Помазаня, синът на живия Бог“, това не беше нещо, което Исус ги беше научил, защото е навъзможно някой да бъде научен на подобно нещо. Да, всеки може да го каже и дори да си мисли, че го разбира, но реалното духовно разбиране идва, както Исус казва „не от плът и кръв, а от Бащата, който е на небесата“. И как достигна той до това разбиране? Как му беше открито? Като денем и нощем следваше Исус и вършеше правда. Покоряваше се на божията воля и търсеше да бъде по близо до него.

И никой да не си мисли, че може изведнъж да започне да разбира и разпознава духовното. На Камък му отне доста време дори само да разбере, че Исус е Божия син, а на другите ученици дори още повече. Връщайки се на пример с езика, ако цял живот си живял в Америка и изведнъж отидеш в Китай, не очаквай да разбираш нищо! Ако до сега си живял за себе си, без да търсиш Божията воля, без да дадеш живота си, времето си, парите си и самият себе си на Исус, както бе направил Камък, не си мисли дори за секунда, че ако видиш нещо духовно ще го разпознаеш. Няма! И по-зле, ако се закоравиш, ще го намразиш, защото то ще те изобличава, както се и случи с всички религиозни хора по времето на Исус.

share

Comments

  1. Да, така е. И днес религиозните християни са така, не искат да слушат, когато Бог ги изобличава чрез тези, които Бог праща при тях. Без Святия Дух никой нищо не може да направи, да научи, да разбира словото за да го живее, да обясни…. Всичко е плът, човешки дела, религия…. без Святия Дух. Може би си прав като казваш, че религиозния човек не е духовен, а само имитира духовното, защото религията като такава не е от Бога, защото Бог не е религия, вярата в Бога не е религия, живота с Бога не е религия. Религията е измислена от човека, за да върши своите си дела, да си пишат доктрини, да си поставят пастори, учители и пророци по своите си страсти и демоните са взели почти пълна власт по тези места, за съжаление. Никой не иска да плати цената, за да се учи от утешителят Святия Дух, който ни учи на всяка истина, така пише в словото на Бога.

    Йоан 14: „А Утешителят, Святия Дух, когото Бащата ще ви изпрати в мое име, той ще ви научи всичко, и ще ви напомни всичко което съм ви казал.“
    Йоан 15: „А когато дойде Утешителят когото аз ще ви изпратя от Бащата, Духа на истината който от Бащата изходи, той ще свидетелства за мене.“
    Йоан 16: „А пък аз истината ви казвам: За вас е по-добре да отида аз; защото ако не отида аз, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.“

    Вижте колко пъти го повтаря само в едно евангелие.

  2. Трябва са избереш за кое царство ще се трудиш и после да вложиш много усилия, ако реално искаш да напреднеш. Ако си избереш земното царство, няма гаранция, че ще живееш като цар, но дори и да получиш всичките земни блага (за краткия си човешки живот), ще загубиш вечния живот, който Бог е обещал на всеки, който вярва в Исус и го следва. И това е сигурно, защото са божии думи, а Бог не се отмята. И така, трябва да избереш, не можеш да служиш на двама господари едновременно, просто е неизпълнимо и с причина. Този свят върви срещу Бога и с делата си не просто го игнорира, но го наскърбява. Когато божиите хора живеят по светския модел на поведение, според светските стандарти, те не правят нещо различно, дори и да се събират в името на Бога. Наистина, как ще достигнят да чуват духовното и да го разбират, пък камо ли сами да го говорят (върнах се на примера с китайския), ако единственото им изучаване е веднъж два пъти на седмица. А уроците се повтарят и тъй като никой не практикува наученото особено, се оказва че въпреки че на теория се знае много, никой реално не е способен да го използва. Бих нарекла църковната система дисфункционална, защото не изпълнява това, което претендира да изпълнява.

    Другото е да се оставиш на течението, което е равностойно на пропиляно време. Ако мързелуваш, спиш по цял ден и нищо не те интересува, това е съсипващо за теб, за характера ти, за околните. Ако обаче си супер мотивиран да успееш, да забогатееш, и сам казваш, че егоизмът е добро качество и единственият начин да постигнеш целите си – може би в очите на света ще бъдеш уважаван, но на практика няма значение. И мързелът и егоизмът са грехове, мъртви дела, които водят до смърт. Човек трябва да се покае от каквото и да е правил преди Бог да го е повикал, трябва да го остави. Може би за трудолюбивия човек ще е по-лесна трансформацията, но сега вече няма да се труди за себе си, а благото на другите, което значи, че ще трябва да се пребори с егоизма си. Който с каквото има да се бори, с вяра в Господаря, Бог дава благодат и сили, и мъдрост – няма извинение.
    Но наистина, ако си верен в малкотото, ако изпълняваш “лесните” за разбиране неща от Словото, като например да не мразиш врага си, но да му правиш добро, да не крадеш, да не лъжеш, да се погрижиш, когато някой е в нужда, след известно време ще си друг човек, ще виждаш нещата през други очи. Святият Дух ще те е променил (ако си го приел), и може би дори ще разбираш защо Бог заповядва дадени неща, които някой път нямат логика или просто не ги разбираш, но са правилни и ако се покориш, напредваш в разбирането на духовното. Всеки знае малко или много вътрешното си отношение – ако знаеш, че не обичаш Господаря с всичкото си сърце, душа и ум, и не обичаш ближия както себе си, не се опитвай да имитираш, а търси мъдрост от Исус, за да разбереш как точно да обичаш.

  3. Искаш да кажеш, че религиозния човек не е духовен, а само имитира духовност?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *