Основни учения на вярата – покаяние от мъртви дела

Основни учения на вярата - покаяние от мъртви дела

Едно от най-трудните неща на планетата е да обясниш вярата на някой, който не иска да разбира. Практически негова единствена цел става да те оборва за и във всеки твой довод за каквото и да е разумно нещо, което му кажеш. Много подобно на това е да обясниш на религиозен човек как се ходи във вяра. Той има осем хиляди обяснения, които “доказват” че ти не си прав и че той наистина има вяра в Бога, само че не както ти я разбираш, или че всеки има право на различен прочит на  Библията или какво ли не, но не и ясните и силни думи на писанията.

Погледнато от тази гледна точка може да се види ясно, че двете групи хора имат идентично отношение към вярата в Бога – не искат да се покорят, за да не им се наложи да си променят живота, който те може и да не харесват, но са го натаманили според обстоятелствата, в които са поставени. Те на думи очакват от Бога, че ако той промени обстоятелствата, то и те са готови да го последват, но това са само думи, които не впечатляват много нашия небесен баща, който съди без да гледа на лицето на човека.

Църковното движение няма особени претенции към покаянието на хората – важното е да има повече обръщенци към църквата, отколкото да има наистина покаяли се хора, готови да следват Исус, където и да ги прати. А причината за това е, че към тях самите никой не е имал подобни претенции, а дори и да е имал, те не са се покорили на тези претенции. Защото повечето проповедници наблягат на покаянието като на съжаление  за извършените  неправди пред Бога, но по-скоро в личен план: ако някой е крал, или вършил някакъв грях, или пожелавал и т.н.. Но по никакъв начин не достигат да обяснят истинското покаяние, както го е виждал Йоан Потапящия – плодовете, ако някой се е покаял биха били, че този човек започва да върши добро към ближния си.

Сега, религиозният човек постоянно претендира че върши добро. Той никога не казва, че е зъл, или че е егоист, или нечестен, или каквото и да било – той се справя според него самия, е не перфектно, но много добре. Най-отвратителната форма на непокаяние я владеят религиозните лидери – пасторите и поповете са най-коравосърдечните хора, които съм виждал за целия си живот, понеже те пазят учението на църквата повече отколкото учението на Бога. За тях най-важното е да стои здраво тяхното църковно учение със всичките му човешки учения и демонични учения, отколкото да се покаят и да страдат за истината. Не по-различно отколкото е било по времето на Господаря Исус Помазания. Тогава нито книжниците, нито фарисеите, нито садукеите, нито иродианите се покайват, когато Йоан призовава към покаяние, а когато го правят, очевидно го правят фалшиво и затова получават и изобличението си: змии, род на усойници и т.н.

Причината е, че те никога, ама никога не живеят истински за Бога, но престорено, лицемерно. Когато Исус учи учениците си да се пазят от учението на фарисеите и от техния квас, той използва много тежки думи, за да опише тези хора. Не мога да кажа обаче, че това е попречило на днешните лицемери да успеят да се прикрият перфектно по църковните амвони. Само преди два дена си говорих с пастор, който ясно осъзнаваше, че парите са за сирачетата и вдовиците – тоест за нуждаещите се, но това не го интересуваше никак. Дори не се стресна, когато му казах, че ще трябва да отговаря в деня на съда. Не му мигна окото, като явно си мисли, че може да прави каквото си реши, независимо от божието слово.

“Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.  Чисто и непорочно благочестие пред Бога и баща ето какво е: да приглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.” //Яков 1 глава

Няма нищо от това , което правят или правите по църквите си, които не са божии. Нека да видим какво се случваше с парите , които даваха божиите хора.

“И като се помолиха, потресе се местото дето беха събрани; и изпълниха се всички със Святия Дух, и проповедваха словото Божие с дързновение. А множеството, които беха повервали, имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо.  И пратениците със сила голема отдаваха свидетелството за възкресението на Господаря Исус; и голема благодат бе над всички тех.  И никой от тех не беше в лишение, защото всички които беха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото,  и слагаха я при краката на пратениците; и раздаваше се всекиму според колкото му требваше.”

Предполагам, че толкова сте свикнали с незачитането на този текст, че сте отвикнали да му обръщате внимание. Текстът не е фокусиран върху това, че всичко им е общо, а върху това, че това, което се събираше служеше никой да не е в лишение. Защо обаче има хора в лишение? Не могат ли просто да работят и готово. Ако пък не ги искат юдеите, да отидат в Гърция да работят. Добре, но винаги такова мислене е от лукавия. Първо нали не мислиш,че си по-умен от Павел и от Симон Петрос и от останалите пратеници и старейшини в Ерусалим. А може би така си мислиш? Та те постъпвали така по определена причина. Но как постъпвали? Разпределяли справедливо на всеки според нуждата. Така че твоите пастори са коравосърдечни хора, които не се интересуват нито от нуждите на хората, нито от бедните, нито от сираците, нито от вдовиците и каквото и да говорят са хора, които не са се покаяли в смисъла, който Йоан казван хората да се покаят, нито какво учи Исус. Не е необходимо да се отварят още пасажи , нито още цитати, понеже всички те говорят същото. Но за да не бъда клеветен, ето още един текст. Шеста глава на Деяния се занимава с един проблем – юдейските вдовици, които говорели само на гръцки били ощетявани спрямо юдейските вдовици, които говорели на иврит, според някои хора. Не ни се казва, дали това е било така или не. Но пратениците казват хората да си изберат седем души и ги поставят на тази работа. Следователно това е важна дейност. И това е само едно от стотиците неща, които мога да изброя, в което пасторите никак не искат да се покаят.

Следователно покаянието е преди всичко действие вследствие на взето решение. Покаянието за цялостния живот е преминаване от живот за себе си в живот за Бога. Тук идва църковното поведение, което е карикатура на духовното поведение.  В него покаянието са думи и нищо. Не е необходимо да правиш нищо, щом си се покаял. Но в действителност има такава нужда. Това лято видях за пореден път религиозно покаяние, което пак беше само думи. Дори скоро като изобличих лицемерието на дадения човек, който е християнин, той ми каза: Е ти какво очакваш? Е, аз очаквах дела съответствени на покаяние, дела, които са плод на покаяние. Но религията не е способна на подобни жертви. Религията обича повърхностното, това, което изглежда добре за пред хората, но не се интересува какво става в сърцето.

Мъртвите дела, са особена категория дела – това е всичко, което естествения човек прави денем и нощем. Не по-долу от него е и религиозния човек, който е пълен с мъртви дела, които са плод именно на това непокаяние, или лицемерното религиозно покаяние.

Нека да кажа, че аз не се наемам да определям ,кой е спасен и кой се е покаял така, че не може да се спаси. Но човек, сам трябва да изпитва себе си, дали е във вярата. Ако приказва религиозно, но постъпва по човешки, а не по Бога, макар да е по добър човешки образец, то вероятно такъв човек има проблеми пред Бога и не му препоръчвам да продължава по този път, за да не загине душата му. Ако ти си даваш десятъка, или дарението, и не те интересуват нуждите на хората, то ти си по пътищата на религията. Ако си по пътя на правдата, ще предпочетеш да платиш тока на някоя вдовица, отколкото да даваш на надутите пастори по амвоните, които просто харчат всичко, което се събере за собственото си царство.

share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *