Картина на истинското събрание на Бога

Картина на истинското събрание на Бога

За да си съставим правилна картина на истината, трябва да установим целите на Бога за дадено каквото и да било нещо. Ако човек не знае целите, (или целта, ако е само една,) то тогава ще се лута в някаква форма на мъгла и тогава много лесно може да бъде объркан, и дори заблуден. Целите на Бога са да изгради един народ, който ходи според неговите заповеди, които основно са две: обичай Бога и ближния си. Но ценностната система на царството не е както тази на света. Затова се казва, че Божията любов е изляна в сърцата ни чрез даденият ни Святи Дух. Бог не обича както човека. Човек обича избирателно – намира си една малка група хора, които избира да обича и си ги обича, като често това е неговото семейство и роднини евентуално. Бог има много по-високи цели – да ни изгради по неговия образ и подобие, което означава  да ни направи да ходим в любов нелицемерна, в която всеки може да обича и да бъде обичан.

За гореописаната цел Бог е дал дарове, които са наречени служби и включват пратеници, пророци, благовестители, пастири и учители, описано в Ефесяни 4 глава. В края на краищата целта на Бога е всички ние заедно и всеки един от нас поотделно да приличаме на Божия Син Исус Помазания във всичко. Тази цел на Бога е непроменяема и ще остане такава до самото идване на Господаря от небето.

Всяко едно обучение включва няколко основни компонента. Единият е знание – това е информацията какво е нещото, как работи, за какво служи, как се използва, какви са целите поставени от създателя му и подобни. Колкото по-добре някой усвои дадените знания, толкова по-лесно може да се справи със следващите стъпки, които са придобиване на умения и последвало използване на нещото. Нека да приложим тази картина към нашата ситуация.

Имаме един човек, който е повярвал в Бога. Наша е отговорността да изградим този човек до зрялост, която зрялост според Библията е ходене във вяра и любов към Бога и към човека в един свят, който мрази любовта, вярата и истината. Обучението изисква справяне с много сериозни противоречия предизвикани от противодействието на Духа и духовното от една страна и плътта и човешкото от друга. Задачата се усложнява допълнително от още няколко факта. Първо ние самите и този въпросен човек също живее в плът. Второ имаме духовни противници, демоните, които имат една единствена работа за вършене – да тормозят  всеки, когото могат и най-вече да пречат на благовестието, понеже то е което избавя хората от властта на тъмнината, която държи хората в непознаване на божия син Исус.

Така че ние започваме с нашия ученик, който сам и доброволно е поискал да бъде посветен християнин, без обаче да е наясно какво точно означава това. За тази цел според писанията ние ще се нуждаем от пратеник – поне един, пророк – поне един, благовестител – поне един, пастир – поне един, учител – поне един. И това не е моя мисъл, само цитат от писанието, надявам се да сте го прочели вече. Всеки един от тези хора има специфична функция в обучението на нашия новоповярвал брат, или сестра ако предпочитате да е сестра.

Той вече трябва по един или друг начин да се е сблъскал със служението на благовестителя, чувайки благовестието на божия син и повярвайки в него. Може човекът, който му е говорил истината да не е бил благовестител в смисъла на служител, който вече е готов и одобрен, но го е чул от някой и повярвал. След това той се нуждае от няколко неща едновременно, които се виждат от живота на Исус с учениците му. Но нека да видим от какво не се нуждае той.

Първо не се нуждае от покрив над главата си. После не се нуждае от това да работи, за да се издържа. Трето не се нуждае от специална организация, в която да членува. Как го виждам това? Като гледам на Исус, точно както ми заповядва писанието. После като гледам личния си опит.  Как се отглеждат деца? Лесно, достатъчно е да посветиш цялото си време, сили, пари, любов и грижа на тях. И Исус ни показа същото отношение към тези, които го последвали  – той не ги оставил нито един момент, нито един миг, бил постоянно с тях. Ако ти не разбираш това, не си годен да се грижиш за светиите на Бога.

Така имаме нашия нов брат, който почти нищо не знае за словото, но не само, а също така не разбира много от християнския растеж и живот. Така че въпросните служители, които вече изброихме трябва да започнат да се грижат за него и това най-естествено става в домовете на всеки един от тях, ако имат домове, или ако нямат, там където са в реалния си живот, такъв какъвто е пред Бога. Сега, тези служители първо трябва да са били изпитани във всичко и да бъдат одобрени само ако са изпълнили всички условия. Условията можете да ги прочетете в 1Тимотей 3 глава, Тит 1 глава, Деяния 6 глава, както и на много други места. Докато тези условия не са изпълнени според писанията е невъзможно един човек да бъде оторизиран да е служител на събранието на Бога.

И започваме. Например пророкът не е призван само да пророкува, но преди всичко да учи останалите да слушат гласа на Святия Дух, да разбират от видения и сънища, как да бъдат водени от Духа, как да разпознават духовете ( и в днешно време особено религиозните такива), как да разбират пророческото в писанията и в реалността и как да го различават от фалшивите пророци, пророчества, и всичко останало. Това, повярвайте ми, изисква много време и усилия, и не е работа за един ден, но по-скоро за няколко години денем и нощем. И това е само една част от работата. След това и по-точно във същото това време пастирът трябва да се грижи за този човек, да стои здрав във вярата, да се учи на словото и да има грижа за него в неговия живот. Тоест ако има семейство пастирската грижа трябва да достигне неговото семейство.Сега тази грижа се е превърнала във фарс по църквите и това са фалшиви на 100% пастири, които обичат единствено парите на повярвалите, аз до днес не съм срещал други. Така подобно църквите са пълни с фалшиви пророци, които пророкуват за печалба. Така че не говоря за такива. Но истинските биха се познали по плодовете им – грижа за нуждаещите се, любов от чисто сърце, добра съвест и нелицемерна вяра, както е писано за нас.

Към тази грижа наистина трябва да добавите учителите, които трябва да обяснят цялата Библия на нашия брат от първата страница до последната в рамките на тези няколко години, което ще означава работа денем и нощем. Като почти напълно трябва да се изключат залите и амвоните, защото плодовете на това поведение са много зли. Следователно за един учител на Божието слово е  важно да обясни как един човек да остави всичко, още и собствения си живот, за да стане ученик на Исус, а не на църквите и после стъпка по стъпка да го утвърди във всяка истина. Така нашия брат ще получи едно наистина реално знание заедно с необходимия опит, който да го поставят наистина на канара.

Следователно ние се нуждаем от такива служители на благовестието, и засега сме много назад, много. Но също така се нуждаем от хора, които да се грижат за ежедневните нужди на нашия брат. Те трябва справедливо да отсъждат как да споделят с него общите блага, така че този човек да има достатъчно време да се научи на истината, и също така да не е напрегнат ума и сърцето му от постоянната гриза за семейството му – това сегашните пастори просто няма да направят, освен за своя кръг от приятели, които обаче не са приятели на истината и на Исус.

След това, ако своевременно е повярвала съпругата на нашия брат, то във всекидневната грижа ще трябва да я добавим и нея във всичко описано дотук, както и във всичко, което е праведно но не е описано тук. След това най-вероятно ще трябва да добавим и неговите деца, роднини, родители – всички, които биха повярвали. Така ще се окаже, че нашите служители вече не смогват да посрещнат нуждата и затова те трябва да се молят за повече работници на нивата. В днешните църкви пасторите искат цялата власт, и винаги има един, който е заел най-нагло мястото на Исус като глава на църквата. Обърнете специално внимание, че Исус изпрати Святия Дух за господар на събранието, а не пасторите! Не се мамете сами себе си.

Затова, защото Духът е Господарят, ние имаме абсолютното задължение да сме покорни на неговото водителство, което за огромно съжаление на църковните лицемери се обосновава от Словото на Бога, а не от техните църковни католически, протестантски, православни и каквито още там традиции. Той ще потвърди всичко това, което ви говоря, ако вие сте послушни в сърцата  си на истината.

И ето вие сами видяхте каква огромна грижа и отговорност има към един само човек, грижа, която може да бъде изпълнена само от хора посветени на благочестие, а не като днешните лидери, които практически са посветени на печалбата, която е друго име на мамона или богатството, тоест на света. Тук ще завърша не защото темата може да бъде завършена, а защото тя е тема, която е в основата на всичко, което говорим на този сайт, и не само, но и което се стараем да вършим в живота си пред Бога денем и нощем.

share

Comments

  1. Аз ще добавя словото, което си посочил по-горе, в контекст. И днес Бог е същият както е бил и както ще бъде. Той не се променя, а ние би трябвало да се променяме в образа на нашият спасител Исус Помазания. Никъде в словото не се говори за неща, згради, структури, дела човешки за да угодим на Бога. Нито разни имена на групи и титли на „служители“ без да са поставени и научени от Бога. Писанието много ясно описва какви трябва да бъдем, ако искаме да вършим нещо в царството.
    Ефесяни 4
    „И така аз, затворник в Господаря моля ви да ходите достойно на званието в което бяхте призовани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпявате един друг с любов, като се стараете да упазите единството на Духа в свързката на мира:
    едно тяло и един Дух, както се и призовахте с една надежда на званието ваше: един Господарят, една вяра, едно потапяне; един Бог и Баща на всичките който е над всички, чрез всички, и във всички нас.
    А всекиму от нас се даде благодат по мярката на даруване на Помазания. За това казва: “Като възлезе на високо плени плен, и даде давания на хората.”
    А това “възлезе” какво е друго освен че е и слязъл по-напред в най-долните страни на земята? Този който е слязъл той е и който възлезе по-горе от всички небеса да изпълни всичко.
    И той даде едни да са пратеници, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото на Помазания; докато достигнем всички в единството на вярата, и на познанието на Божия Син в съвършен мъж, в мярата на възрастта на пълнотата на Помазания; да не сме вече младежи, блъскани и завличани от всеки вятър на учението с човешкото лъстене, с пронирството, по ухищрението на измамата; но с истинство в любовта да порастем по всичко в него който е главата, Помазания, от когото цялото тяло съчленявано и свързвано чрез всяко сключване на спомагателните членове, според съразмерното действие на всяка част, прави тялото да расте за своето си в любовта назидание.“

    1Тимотей 3
    „Това слово е вярно: Ако се ревне некому епископство, добро дело желае. Требва прочее епископът да е непорочен, на една жена мъж, трезвен, целомъдър, благочинен, страннолюбив, поучителен, не пияница, не побойник, не лаком за гнусна печалба, но кротък, не крамолник, не сребролюбив; Който управлява добре своя си дом, и държи децата си в послушание с всяка честност; (защото ако не знае некой да управлява своя си дом, как ще има прилежание за събранието Божие?) Да не е нов във вярата, за да не се възгордее и падне под осъждението на клеветника. Требва още той да има добро свидетелство и от външните, за да не падне в укор и в примката на клеветника. Така и служителите да са честни, не двоезични, да не обичат много вино, да не са лакоми за гнусна печалба, да пазят тайната на вярата с чиста съвест. И те пак първо да се изпитват, и после да служат, ако са непорочни.
    Така децата си и къщята си. Защото които са служили добре в тоз чин придобиват за себе си добра степен и голямо дързновение във вярата в Помазания Исус. Това ти пиша, и се надявам скоро да дойда при тебе, но ако закъснея, за да знаеш как трябва да се обхождаш в Божия дом, който е събрание на живия Бог, стълп и утвърждение на истината. И без противоречие велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, оправда се в Дух, показа се на вестителите, проповядан бе в народите, повярван беше в света, възнесе се в слава.“

    Тит 1
    „Павел, раб Божий и пратеник на Исус Помазания, по вярата на избраните Божии и по познаването на истината която е по благочестие, в надеждата на вечния живот който преди вечните времена е обещал Бог който не лъже, а в своите си времена яви словото си чрез проповедта поверена на мене по заповед на нашият Спасител Бога, на Тит, истинното ми дете по общата вяра: Благодат, милост, мир, от Бога Баща и Господаря Исус Помазания нашият Спасител. Заради това те оставих в Крит, да поправиш недоизкараното, и да поставиш на всеки град старейшини както аз ти заповядах; ако е некой непорочен, на една жена мъж, и има деца верни, не укорявани за разпуснат живот или непокорни. Защото епископът подобава да е непорочен както домостроител Божий, да не е безочлив, нито гневлив, нито пияница, нито побойник, нито да е лаком за мръсна печалба; но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, праведен, благочестив, въздържателен; Който да държи вярното слово според учението, да бъде възможен и да увещава със здравото учение, и да изобличава тези които противоречат. Защото има мнозина непокорни, празднословци и умопрелъстници, а най-много от обрязаните, на които трябва да запушваме устата; че те развращават цели домове като учат за гнусна печалба това което не подобава. Некой си от тех, свой им пророк, е казал: Критяните са винаги лъжци, зли зверове, търбуси лениви. Това свидетелство е истинно; за която причина изобличавай ги строго за да бъдат здрави във вярата, и да не дават внимание на Юдейски басни, и на заповеди от хора които се отвръщат от истината. За чистите всичко е чисто; а за осквернените и неверните нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. Изповедват че знаят Бога, но с дела се отричат от него, като са мръсни и непокорни, неспособни за всекакво добро дело.“

    Делата на пратениците 6
    „И през тия дни, когато се умножаваха учениците, стана роптание от Елинистите върху Евреите че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледвани. На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и казаха: Не е прилично на нас да оставим словото Божие и да слугуваме на трапези. И така, братие, вижте та изберете от вас си седем души свидетелствани, изпълнени с Святия Дух и с мъдрост, които да поставим за тази потреба. А ние ще си останем в молитвата и в служението на словото. И угодно бе предложението на цялото множество; и избраха Стефан, мъж изпълнен с вяра и с Святия Дух , и Филип, и Прохор, и Никанор, и Тимон, и Пармен, и Николая прозелита от Антиохия; които поставиха пред пратениците; и те се помолиха и сложиха ръце на тех. И словото Божие растеше, и умножаваше се числото на учениците в Ерусалим твърде много; и много множество от свещениците подчиняваха се на вярата. А Стефан изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения в народа. И повдигнаха се някои от съборището което се казваше съборище на Ливернтинците, и Киринейците, и Александрийците, и някои от Киликия и Азия, и препираха се със Стефан. И не можаха да устоят срещу мъдростта и духа с който говореше. Тогава подучиха хора да казват: Чухме го да говори думи хулни против Мойсей и против Бога. И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го на съборището, и представиха лъжливи свидетели, които казваха: този човек не престава да говори хулни думи против това свято место и против закона; защото го чухме да казва: Че този Исус Назарянинът ще развали това място, и ще измени обичаите които предаде на нас Мойсей.
    И всички които седеха на събора като се вгледаха в него видеха лицето му като лице на вестител.“

  2. Да, така би изглеждало събранието на Исус. Трудно е, защото вярващите хора днес не се грижат духовно дори и за децата си, които са им най-близки и за тях имат реална отговорност, за която нямат абсолютно никакво извинение. А какво остава за някакви хора, които на практика са им чужди, въпреки че вярват в Исус и се наричат братя и сестри. Всеки идва със своите проблеми и странности, и жертвата, която се иска, за да може на един човек наистина да му бъде помогнато да напредне в духовното е “много” голяма. Всъщност, не е, ако си предал живота си точно на това. Ти си живееш живота, който си избрал, и се радваш, че вършиш божията правда. Ако обаче имаш други цели, нямаш време да се притесняваш дали някой си е стабилен във вярата. Е, казал си му, че има Бог, може би си му дал някоя Библия, евангелизирал си, сега да ходи на църква. Няма друго какво. И това те прави теб лицемер, който не разбира думите на Словото духовно, а по плът, защото си избрал да наречеш събранието църква, грижата е “проповед”, любовта е повърхностна или въобще я няма. Няма отношение, има церемонии. Дори и хората в църквите да се сближат, да станат приятели и донякъде да започнат да си помагат, това рядко надмнава светски приятелски взаимоотношения, т.е. не се напредва в познаването на Господаря Исус, не сме заедно, за да се учим да го познаваме, до го търсим, да му служим, реално да вършим нещо полезно за някои друг освен за нашия затворен кръг, а защото ни е приятно да си дружим. Понякога си правим и малка домашна църква, която обаче пак върши същото лицемерие, или по-точно не върши това, което Исус ни е заповядал, но претендира да бъде от Исус, и наричайки го така лъже себе си, външните хора, и се опитва да заблуди и самия Господар, използвайки библейски думи да нарече активности, които са човешки.

    Затова църквата е удобна, скамейките са “зона без отговорност”, дарението (било от чувство за вина, срам или дълг) реално е единствената форма на участие, но е и форма на съгласие.

    Не е достатъчно да (се) махнем (от) църквите. Трябва да се променим. Трябва или да решим последваме Исус или “е, да, вярвам, ама…”. Искаш да бъдеш слуга на Исус? Слава на Бога. Има много работа за вършене.

    • За съжаление, Ели, анализът ти е много точен. От друга страна това е добре за някой, който не е доволен от повърхностното църковно “следване” на Исус и търси за разбере истината. Но както добре отбелязва Йоан в последно време, само Бог може да те направи да разбираш, както е писано: “И тогава им отвори ума, да разбират писанията.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *