Църковната лъжа “служението в храма”

Тези дни разговарях с религиозни лидери, което ми напомни някои от нещата, които тези хора говорят. Това са църковни басни, “учения”, които те са си измислили, които да приличат на написаното в писанията, но само да прилича, тоест да заблуждава. Една от “техните плочи, които постоянно въртят” е как вярващите в Ерусалим са се събирали на тържествено събрание в храма, да кажем съвсем условно един път седмично, и “наистина” през останалото време са се събирали по домовете, нещо като домашни събрания. Нека да разгледаме, какво казват самите свещени писания по този въпрос.

Това изучаване изисква разбиране на закона на Мойсей, Стария Завет като такъв, както и времето, в което се развива действието – 1-ви век. Накратко е следното:

Когато народът на Израел излиза в пустинята, Бог прави завет/договор/ завещание с тях – да бъде техен Бог при определени условия. Тези условия били записани в една книга от Мойсей. Тази книга не се състои от 10-те заповеди, както много християни глупаво мислят, а се състои от всички думи до Изход 24 глава, както и от всички думи след това, казани от Мойсей. Защото Битие свързва този Бог, който е направил всичко с потомството на Авраам, своя приятел, а Изход свързва това потомство със законите, които Бог изисква от тях да спазват. Разбира се Бог е Бог на всички народи, понеже наистина няма друг Бог освен него, но той засега не е заповядал нищо още на останалите народи ( причините трябва да се разглеждат в друга тема).

Основен проблем на това време е, че Бог все още не е изпратил своя син, да за ни спаси от греховете ни, затова и много неща от дадения на евреите закон са картини, сенки и преобрази на това, което има да дойде. Например всички принесени агнета, които са милиони за изтеклите векове, говорят за жертвата на божието агне – Исус от Назарет. По същия начин Бог заповядва едно физическо място, където да бъде направено и поставено в конкретно географско място, където той да се среща с израелтяните. За много време това било една шатра, тоест голяма палатка, която има различни отделения, според както било показано на Мойсей от Бога лично, да я направи. След това Давид поискал да направи нещо по-величествено и Бог позволил на неговия син Соломон да го построи. Храма, който Соломон построил спазвал същите принципи, закони и наредби, както и скинията/шатрата на Мойсей.

Част от тези принципи са, че не може който и да е човек да влезе и да се срещне с Бога. Срещите с Бога са само със свещеници, които са потомци на по-големият брат на Мойсей – Аарон. Освен това и от самите тях само първосвещеникът имал право да влезе в най-святото място и да се помоли за народа, за опрощение на греховете им по незнание. Така че от всички дванадесет израелеви племена, само едно имало право да застане пред Бога, а от тях само един човек, един  път годишно имал реален легален, по закон даден от самия Бог, достъп до Бога, което означава, че Бог е обещал да бъде там винаги на тази среща. Тези закони били вечни, непроменими закони.

Когато Бог се явява на израелтяните на планината Хорив, те били много уплашени. Затова те правят най-странното нещо, което човек си представя в подобна ситуация – молят Мойсей да помоли Бога, да не им говори повече, но да говори на Мойсей и те щели да бъдат послушни. Бог се съгласява и така се утвърждава  службата на пророка, който става посредник между вярващите и Бога. Или се появяват общо два вида посредници – едните са свещениците, които служат в храма, за да принасят жертви и молитви пред Бога, както и за да учат народа на законите на Бога, и пророците, които стоят пред Бога, слушат неговия глас и носят неговите думи до народа. Това са легалните носители на Божията воля, иначе всеки, който търси Бога, го намира през цялата история на човечеството.

В храма имало едно място, което било достъпно за всички  и това бил дворът на храма, където целия на род на Израел имал право да влиза. Това е мястото, където са се събирали всички християни-юдеи по времето на Новия Завет. Обърнете внимание, че Петрос и останалите галилейци имали достъп до това място, тоест били разпознати от юдеите като израелци, потомци на Авраам. Така че християните действително се събирали вътре. В един или друг смисъл това било част от тяхното публично служене на народа на Израел, където всеки, който влезел в храма на Бога, можел да седне при тях и да се научи на истината.

Обаче искам да обърнете внимание на следните “детайли”:

Никой от християните нямал никакви особени права в храма, освен когато бил свещеник или левит. Те не са имали никакви служебни задължения в самия храм и не са имали право да имат такива – нито дори да влязат в светилището, или където и да било другаде. Освен това били гонени и преследвани през повечето време, за което свидетелства целия Нов Завет. Следователно тяхното стоене в храма е било по скоро предизвикателство и дразнене на властта в Израел, отколкото някакво “легално” имащо власт стоене в храма. Доказателство са арестите на апостолите, както и на вярващите описани в книгата Деяния.

Следователно един пастор стоящ на амвон – тоест на мястото на авторитет и власт в едва църква – не може да твърди, че това е същото като в Новия Завет, понеже не е. Те били там често  с риск за живота си, както се вижда, когато един божи вестител освобождава дванадесетте от затвора, но не ги праща да се скрият, а им казва да влезнат в храма и да говорят, което им коствало още един арест.

Напротив, днешните, само за да не бъдат гонени са готови да направят големи компромиси със вярата в Помазания.

И стигаме до главната част, която е, че според Новия Завет ние сме храмът на живия Бог и Бог живее в нас. Следователно събирането в храма не е било като да се ходи на църква, която често се проповядва като нещо заповядано от Бога, където Бог идва, защото е доволен и/или защото е обещал да идва във вашите църкви.

 

share

Comments

  1. Много интересно ми се стори. Най-вече това, че в храма те нямаха никакъв авторитет, нито задължения, нито права. Те бяха точно никои там, съвсем равни на всички други посетители на храма, каквито и да са те. И даже повече, заради истината, която говореха, те бяха гонени, тоест, тяхното положение е било по-трудно и ниско от това на останалите. Аз не виждам никъде по църквите нищо подобно. Да кажем, че това е по-скоро сравнимо с мисионер отишъл в Северна Корея да учи комунистите на благовестието, отколкото със събиране по църкви.

    • Има едно видение на Слорна, в което Святия Дух ни учи да внимаваме с тези хора. В него всякакви лидери започваха да се хвалят фалшиво, че те са страдали като Павел, а друг като Петър и т.н., но всичко беше само въображаемо, те си стоят на амвоните в църквите, където са се оставили държавата да ги защитава, а не Бог. Затова те са направили този компромис, за който ми свидетелства Святия Дух преди години, че много служители ще бъдат изкушени да направят един някакъв компромис, за да не бъдат преследвани от врага. Правейки го, те получават не протекция, но по-скоро “свободата” да са служители, без никой да ги притеснява. Това разбира се е измамно, защото цената е истината, което прави индивида безполезен или по-скоро полезен в много малък брой неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *