Царството на пасторите

Царството на пасторите

“И начна да им говори с притчи: Человек некой си насади лозе, и огради го с плет, и изкопа жлеб, и съгради стълп, и даде го под наем на земледелци, и отиде.  И във времето на плода проводи при земледелците едного раба, да вземе от земледелците от плода на лозето.  А те го уловиха, биха го, и го отпратиха празден. И пак проводи до тех другиго раба; и него като биха с камене, разбиха му главата, и отпратиха го безчестен. И пак проводи другиго; и него убиха; и мнозина други, едни биха, а други убиха. При това още, понеже имаше един син любезен нему, проводи и него последен до тех, и думаше: “Ще се посвенят от сина ми”.  А тези земледелци рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и наследието ще бъде наше.  И хванаха го та го убиха, и хвърлиха го вън от лозето. Какво ще прочее да стори господарът на лозето? ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други.  Не сте ли прочели вие нито това писание: “Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:  От Господаря бе това и чудесно е в очите ни”?  И искаха да го уловят; но се убояха от народа; понеже разумеха че на тех рече тази притча, и оставиха го и си отидоха. ” //Марк 12 глава

Религиозните хора на онова време са същите като религиозните хора на нашето време, не се различават по нищо. Тогава са гонели Господаря Исус Помазания, а сега говорят неговото име, но не разбират нищо от духовното и затова гонят хората, които искат да вършат правда.

знаете любовта на пасторите към всяко дарение – то не се споделя, то е на Бога, като имат предвид себе си. Не, не че се наричат богове, не, само че казват, че дарението е за Бога и на него, но го лапват много бързо както те си искат, без да се съобразяват със словото на Бога. Причините не са много, практически са едни и същи по целия свят. Но се вижда ясно от притчата, че искат наследството на Бога. Те не могат да го вземат легално, затова правят заговор срещу сина на Бога.

Днешните не са много по-различни – те наистина имат името на Исус в устата си, наистина проповядват постоянно за него, но реално заповедите на Бога стоят далеч от тях. Те събират десятъци, събират и дарения, събират и “милостини” и каквото още могат да измислят, защото това са основните техни цели: първо да имат властта и после и парите. Сега ако човек иска пари и отиде да работи за тях, това си е негово право – животът е негов. Ако един християнин мисли по същия начин, той греши, защото той е бил купен с цена и той принадлежи на Исус Помазания. Но ако един човек реши да живее на гърба на вярващите, правейки се на техен лидер, като да е техен цар, този човек вече отива в друга категория хора – лицемерите. Той няма как да живее на гърба на вярващите, освен ако не изопачи словото на Бога, понеже знаем, че Бог е съдия на вдовиците и баща на сираците. Той живо се интересува от състоянието на тези групи хора, както и от чужденците и от бедните, и от нуждаещите се. Това е неговия дял на тази земя. Пасторите напротив, искат да имат стабилна финансова “подкрепа” от страна на вярващите. Те искат или не искат да са винаги на амвона, за да могат да претендират за парите и за славата. Вярващите често нямат нищо против, даже се надпреварват да хвалят проповедниците, да ги насърчават, защото така им е изгодно. Това е изгодата на религията – тя ти предлага евангелието на ниска цена, която обикновено се изразява в лоялност към дадения цар, финансова подкрепа, както и постоянно присъствие. В някои устави на някои църкви даже е задължително присъствието на всички служби, ако искаш да си член на дадената църква.

Ние можем да продължим да описваме тези малки местни феодали и техните села с работна сила. Но вместо това ще ви кажа, че Бог има план да освободи своите си от тези фалшиви царства. Защото те имитират божието царство, но не са. Този план започва с… преводите на Библията. наложително е да се довършат преводите на Библията, които са занемарени така вече четиристотин години от времето на реформацията, когато така наричаните реформатори са се уплашили да платят цената и са оставили основните религиозни доктрини в Библията, запазвайки умишлено и лукаво неща, които не би трябвало да се запазват. След това да се обяснят всички фалшиви учения, за което трябва да се знаят истинските учения. Скоро тяхното царство ще си бъде поставено където му е мястото. То няма да бъде оставено да пречи на божието движение на последното време. На пасторите няма да им бъде позволено да мамят хората повече. Скоро те ще трябва да избират – или да се върнат при Бога в истинско покаяние, или ще последват божиите съдби. Когато еврейският народ отхвърлил своя единствен истински владетел, не много време след това народът преживял окромни скърби, много смърт и гонения и преследване за много векове.  Тези днешните сега си мислят, че имат договор със всички и всичко е под контрол, и те не могат да загубят, но скоро ще видят, че те нямат никакъв контрол и че царството не е в техните ръце. Това предстои и то много скоро.

share

Comments

  1. Los “pastores” hacen cualquier cosa para seguir lo suyo en vez de enseñar, en vez de ayudar, en vez de compartir lo que tienen sin pedir dinero, casas, coches, cosas…..Jesús dice en su palabra: Juan 10:11,14
    “Yo soy el buen pastor: el buen pastor su vida da por las ovejas.”
    “Yo soy el buen pastor; y conozco mis ovejas, y las mías me conocen.”
    E aquí y todo el contexto:
    “De cierto, de cierto os digo: El que no entra por la puerta en el corral de las ovejas, mas sube por otra parte, el tal es ladrón y robador. Mas el que entra por la puerta, el pastor de las ovejas es. A éste abre el portero, y las ovejas oyen su voz: y á sus ovejas llama por nombre, y las saca. Y como ha sacado fuera todas las propias, va delante de ellas; y las ovejas le siguen, porque conocen su voz. Mas al extraño no seguirán, antes huirán de él: porque no conocen la voz de los extraños.
    Esta parábola les dijo Jesús; mas ellos no entendieron qué era lo que les decía. Les volvió, pues, Jesús á decir: De cierto, de cierto os digo: Yo soy la puerta de las ovejas. Todos los que antes de mí vinieron, ladrones son y robadores; mas no los oyeron las ovejas. Yo soy la puerta: el que por mí entrare, será salvo; y entrará, y saldrá, y hallará pastos. El ladrón no viene sino para hurtar, y matar, y destruir: yo he venido para que tengan vida, y para que la tengan en abundancia. Yo soy el buen pastor: el buen pastor su vida da por las ovejas. Mas el asalariado, y que no es el pastor, de quien no son propias las ovejas, ve al lobo que viene, y deja las ovejas, y huye, y el lobo las arrebata, y esparce las ovejas. Así que, el asalariado, huye, porque es asalariado, y no tiene cuidado de las ovejas. Yo soy el buen pastor; y conozco mis ovejas, y las mías me conocen. Como el Padre me conoce, y yo conozco al Padre; y pongo mi vida por las ovejas. También tengo otras ovejas que no son de este redil; aquéllas también me conviene traer, y oirán mi voz; y habrá un rebaño, y un pastor. Por eso me ama el Padre, porque yo pongo mi vida, para volverla á tomar. Nadie me la quita, mas yo la pongo de mí mismo. Tengo poder para ponerla, y tengo poder para volverla á tomar. Este mandamiento recibí de mi Padre.”

  2. Хората, които са повярвали покрай някоя църковна организация, се чувстват длъжни да й бъдат лоялни. Мисля че до голяма степен всеки вярващ осъзнава, че ходенето на църква не е равностойно на служене на Бога. То е повече като общност, духовна подкрепа на ниво – ако ходиш на църква, значи не си изпаднал от вярата. Хората, които разбират повече са наясно, че мнозинството в църквата са толкова слаби във вярата, че ако останат без служби, ще се върнат в света . И какво правят по въпроса? Подсигуряват повече служби и подканват другите да ходят, или ги задължават с устави. Това не е истинска грижа, защото един такъв човек може никога да не дотигне да разбира Словото, да оцелява сам, да не говорим пък да бъде слуга на Бога, да бъде воден от Божия глас и да разбира от Духа. Ще си позволя да сравня църквите с животоподдържащи системи – тези машини, които държат хората в кома живи в случай, че някой ден човекът се събуди. В случая обаче “в кома” представлява това състояние, в което е човек, който не е последвал Исус, не е взел решение да го последва, и седи на ръба на живота и смъртта. Наистина не преувеличавам като казвам живот и смърт – един християнин, който не следва Исус, може да не достигне спасението и вечния живот, който Бог обещава.
    И това не е ли измама от космически пропорции? От лидерите се очаква да разбират, тоест те знаят. От по-старите във вярата също се очаква да са научили от Господаря. И при все това ето – заформила се е система, в която фалшиви “доктори” и зли близки са практически в позиция да взимат животорешаващи решения за хора, които също имат вина, но са се доверили на тези хора. Бог поддбужда всеки един от нас да го следва, да остави всичко и да върви след Исус, да търси Божието царство. Ако обаче ти разбираш тази заблуда, но се съгласяваш с нея, защото просто не искаш никаква отговорност за Божиите хора и дела, това те прави виновен пред Бога. Има начин Словото да бъде изпълнено, има начин да има “църква”, тоест събрание, в което Бог да ръководи, в което има покорство на Духа, има истинска любов и грижа. Някой хора казват: “Това има. Такива църкви има, няма по-добри, но не е толкова страшно, не е толкова зле положението. Аз какво друго да правя, къде да ходя, за да се събирам с други християни?” Ако не спрем обаче заместителите на истината и не се обърнем към Бога, за да ни научи, може и никога да не видим истината, никога да бъдем научени на по-доброто. Ако цял живот плуваш с плавници, знаеш ли дали въобще можеш да плуваш? И как ще разбереш, ако не махнеш плавниците? По-добре се довери на Бога да те научи “да плуваш”, защото той е силен и верен да те спаси, ако тръгнеш да се давиш. Не разчитай на надуваеми плавници, който могат да се спукат по всяко време и да те оставят сам надълбоко в морето, полу-умеещ да не се удавиш.

    • Hay que confiar cien porciento en Jesús, porque el dice que nunca nos dejara, y sequir sus pasos y dejar que el Espiritu Santo nos gia dia y noche y no tener miedo de la gente.
      Hebreos 13
      “Permanezca el amor fraternal. No olvidéis la hospitalidad, porque por ésta algunos, sin saberlo, hospedaron ángeles. Acordaos de los presos, como presos juntamente con ellos; y de los afligidos, como que también vosotros mismos sois del cuerpo. Honroso es en todos el matrimonio, y el lecho sin mancilla; ùmas á los fornicarios y á los adúlteros juzgará Dios. Sean las costumbres vuestras sin avaricia; contentos de lo presente; porque él dijo: No te desampararé, ni te dejaré. De tal manera que digamos confiadamente: El Señor es mi ayudador; no temeré lo que me hará el hombre. Acordaos de vuestros ansianos, que os hablaron la palabra de Dios; la fe de los cuales imitad, considerando cuál haya sido el éxito de su conducta. Jesús el Ungido es el mismo ayer, y hoy, y por los siglos. No seáis llevados de aquí para allí por doctrinas diversas y extrañas; porque buena cosa es afirmar el corazón en la gracia, no en viandas, que nunca aprovecharon a los que anduvieron en ellas.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *