Водителството на Святия Дух

Водителството на Святия Дух

Дали ще се обидите, или не, но това е една от темите, които носят най-много съблазън сред християните от повечето конфесии. Ще се учудите колко много християни, които говорят на езици нямат ни най-малка представа, как да се покоряват на Духа и как да бъдат водени от него. Ще се учудите колко много християни никога не са чували гласа на Духа в живота си. И това е удивително понеже са повярвали в Бога и баща на Исус Помазания, който говори с човека през цялата Библия, тоест през цялата история на човечеството.

Като започнем с Адам и Ева и завършим с Йоан в Откровение, Бог никога не е спирал да говори на хората си, и никъде не е казвал, че някога мисли да го направи. Писанието дори отива много по-далече, като казва, че ако Бог не говори на някой човек, той той е под осъждението на Бога – спомнете си за Саул. Очаква се, ако си християнин, Бог да ти говори регулярно и да те учи на своите пътища. Причината, това да не е така, е църковничеството.

Много е трудно да се обясни на един вярващ, който е църковен член, че той е непокорен на Бога, и затова Бог не му говори, нито му отговаря. А Бог е, който иска да говори на човека и с него, но Бог е свят и ако човекът не е, разговорите с Бога замират, ако изобщо са започвали. Или с други думи, ако искаш да слушаш Божия глас, то ще трябва да се покоряваш. Да, ще трябва да се покоряваш на словото на Бога, а не на твоята църковна система.

Започва се винаги с едно и също, а то е покаянието пред Бога. Винаги трябва да се обръща внимание, че и Йоан и след него Исус казват на Божия народ едно и също, а то е да се покае и да започне да вярва. Защото техните проблеми са много подобни на днешните – църковните системи са обхванали духовния живот и са го убили. Бог се е разгневил и е оставил всеки да си прави каквото иска. Много много много опасна ситуация за всеки един вярващ. Толкова думи днес се говорят  в името на Исус, и толкова малко от тях са действително думи от Исус… Повечето са просто религиозни думи, но лишени от силата на Святия Дух.

Много лидери се подиграват, когато им казваш, че Бог ти  е казал това или онова. Повечето християни също не ти вярват,  защото на тях Бог не им говори и затова, не вярват, че ти си “по-различен” от тях. Но аз не съм по-различен от който и да било християнин, единствената разлика между нас е дали някой е послушен на Бога или не. Точно както Петър казва на религиозните лидери от неговото време – Бог дава Святия Дух на тези, които са му послушни, а на останалите не. Не е достатъчно да говориш на езици! ДА говориш на езици е добре, но ако не си покорен на Духа, Бог спира да се занимава с тебе доста бързо.

Колко бързо Бог те оставя?

Ако погледнем писанията, ще видим, че общото правило е, като посъветваш някого един или два пъти, остави го! Следователно това е и което Бог прави с нас, ако не го послушаш, те оставя да правиш каквото си си наумил.

Докога?

Докато не започнеш да правиш това, което Бог вече ти е казал. Тоест вечно, докато не се покориш, и след като си се покаял. Защото упоритостта е като чародейството, казва писанието. Бог няма да се промени, ще трябва ти да се промениш, иначе ще си обикаляш това място завинаги. Всички ние сме длъжни да се променяме и покоряваме на Бога във всичко, което той ни покаже, а не обратното – той да се нагажда в това, в което ние не можем, тоест не искаме да се променим.

Цената е платена

Много християни особено от протестантските среди знаят това – Исус на кръста плати цената на нашите грехове, замести ни в наказанието предвидено от Бога за греха и така ние получихме право да се доближим до Бога и да искаме милост. Получаваме прошка на греха чрез вяра в него и Бог ни осиновява за свои деца, казва Йоан в първата глава на евангелието.  И не само, но Бог ни дава Святия си Дух, който започва да обитава във нашите сърца, когато обаче  започне. Библията говори за новорождение, което е предизвикано от божието слово, което прието от нас с вяра, прави че Бог изпълнявайки обещанията си за всеки, който вярва, ни ражда отново, духовно, нашите духове, които са мъртви поради греха, биват съживени и така ние познаваме Бога, който е Дух. После ако продължим във вяра, можем да помолим Бога да ни изпълни със Святия Дух, и той го прави. Като резултат ние заставаме на пътя на духовния живот в Помазания, който живот досущ прилича на неговия, докато е бил на земята. По това можете да познаете  дали го познавате – ако вашият живот отговаря на неговия.

“Чадца мои, това ви пиша, да не съгрешите; и ако съгреши некой, имаме ходатай при бащата, Исус Помазания Праведния. И той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за целия свят. И по това знам че сме го познали, ако пазим неговите заповеди.  Който казва: “Познах го”, а заповедите му не пази, лъжец е, и истината не е в него.  А който пази неговото слово, в него наистина Божията любов е съвършена. По това знаем че сме в него.  Който казва, че в него пребъдва, длъжен е както е той ходил така и той да ходи.” //1 Йоан 2

Много е важно да се отбележи, че за да си воден от Духа е необходимо да се обхождаш като Исус. С което искам да кажа, че докато се обхождаш църковно няма как да бъдеш воден от Духа, освен в някои специфични моменти, където Бог се намесва по негови си причини, за да ти помогне.

Така че ако искаш действително водителството на Святия Дух, номер едно покай се за греховете си, вярвайки в жертвата на Исус Помазания за теб. Второ потопи се във вода в името на Исус, и недей да си казваш, че ти вече имаш кръщение като дете/бебе, понеже това не е валидно, понеже си нямал вяра в Исус. Разбира се това не е вярно ако си бил малко дете, но си имал вяра! После помоли Бога да ти даде Святия си Дух. Като резултат на това даване ще говориш на непознати езици, точно както апостолите/пратениците. Не позволявай фалшивите учители да те разколебават! Те не могат да приемат Духа понеже считат себе си за по-важни от Духа и че не се нуждаят от него!? Не бъди като тях. След това кажи на Бога, че искаш да му служиш и че се нуждаеш от неговото водителство и общението на Святия Дух. После остава да вършиш каквото той те води. Водителството е в молитва и словото на Бога трябва да го потвърждава. Например Бог никога няма да те направи пастор, защото няма такива в Библията – там желанието за първите места се счита за порок! Също така Бог ще дава на други хора, които са духовни, които ще потвърждават това ,което Бог ти е казал. Въпреки това ще има случаи, когато няма да има кой да потвърди – помисли си за Адам и Ева – Адам е трябвало да вземе3 решение сам, и той е сбъркал покорявайки се на гласа на жена си. Често е по-добре да не слушаш пасторите, отколкото да ги слушаш. Но понякога Бог може а използва и тях. Причината е, че те са много много плътски хора, които знаят какво пише в Библията, но не го разбират. А не го разбират защото не се покоряват на словото, което в началото Бог им е открил. Изобщо пасторската клика в една църква освен че е развъдник на различни ереси, е място на противене на духовното. ако очакваш те да те научат да чуваш гласа на Духа, по-добре се откажи още днес, защото това няма да се случи – те нямат никаква идея как да се покоряват на Духа на Бога, иначе не биха правили неделни служби. Това е само базата на разбирането, необходими са много повече усилия и разбиране на словото в дълбочина, за да не паснеш в заблуда, но ако ме послушаш Бог ще бъде с тебе, за да те учи.

 

share

Comments

  1. Ако някой е воден да се покае от грехове, които ясно осъзнава, и от мъртвите дела, които знае, че върши, то Бог вече му говори, само трябва да продължи да чува, т.е. ежедневно да търси Господаря. Търсиш Бога в молитва в Духа, изучаваш словото, и ключовото е покорството. Лесно можеш да видиш дали си воден от Дух днес и сега:

    “Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
    Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.
    Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.
    И защо Ме зовете: Господарю, Господарю! А не вършите, каквото казвам?
    Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.
    Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.
    А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и беше голямо.”
    (Лука 6)

    Какви са твоите плодове днес и сега? Къде и в какво е сърцето ти? Какви са твоите дела на вяра? Защото, ако имаш вяра в Бога, тя се вижда в обаходата ти – Исус вършеше добро, води и нас в това да вършим добро. Какво вършиш за царството на Бога, за братята и сестрите, и за неповярвалите? Ако се грижиш за вдовицата, за сирачето, за бедния, за чужденеца, добре правиш, защото Божието Слово ни го заповядва.
    Как? Своеволното добро не носи особена полза, защото Господарят не е там. Нашите човешки опити да “свършим нещо добро и духовно” не стигат далеч, защото Бог е този, който свидетелства в сърцата на хората думите на Истината. Но грижа трябва да има, защото правенето на нищо не е угодно на Бога. Ако твоята църковна оганизация претендира да полага грижа за вдовици и сираци, и давайки “дарение” ти се казва, че вършиш Божията воля и изпълняваш заповедта – това е заблуда. Християните трябва да отворят сърцето и домовете си за хората в нужда, а не да оставят релииозни и светски системи “да се справят” с тези хора. Отговорността е на всеки един пред Бога и затова трябва да си воден, иначе не би се справил. Бог обаче дава много благодат, когато му се покоряваме.

    Който мисли, че разбира Божието Слово, знае да го обяснява, но не търси Бога ежедневно за водитество, не стои открито пред него, не знае какво иска Бог в момента, и има обяснение защо не е наложително да се служи на хората в нужда, има обяснение за всеки грях – такъв човек дори и понякога да се случи да послужи за свидетелство на Господаря Исус, не е божии служител. Един слуга трябва да знае какво иска от него Господарят му, не само от дъжд на вятър, а всеки ден. Само с постоянство човек може да достигне да познава Бога и да порасне духовно.

    “Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: Ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.”
    (Лука 17:10)

    Друг текст казва “безполезни” слуги. А колко повече ако и заповяданото не стигнем да извършим!

    Затова ви увещавам да не бъдете лениви да търсите Бога всеки ден, в лично общение с Бога, без посредници, защото не е преувеличение да се каже, че това е на живот и смърт. Духовният живот на човек зависи от това дали познава Бога или не, а също така и спасението на душата му. Може да знаеш за Бога, дори да вярваш, да си видял и дори вършил чудеса в името на Исус, да си получил от Бога знамение, изцеление, подкрепа в тежка ситуация, но Словото казва:

    “Не всеки, който Ми казва: Господарю, Господарю! Ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Небесен Баща.
    Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господарю, Господарю! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?
    И тогава ще им кажа открито: Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.”
    (Матей 7)

    В реалните ситуации от живота не можеш просто да си решиш какво да правиш, трябва да знаеш и да си воден от Бога, т.е. Бог да е с теб и да ти показва с какво е съгласен и с какво не. Истините на Словото са винаги истина, те са правда. Никога няма да е правилно да откраднеш, дори и това да значи страдание за теб и за семейството ти. Но веднъж може да е правилно да свършиш нещо, а друг път да не трябва да го вършиш, защото Бог не е съгласен. Например, в някакво време може да имаш работа и тя да е добра, и Бог да е съгласен, а в друго време същата работа да е опасна за духовния ти живот и Бог да ти каже да не работиш, дори това да значи лишение.

    Не си мислете, че друг е отговорен за вашия духовен растеж и живот. Човек трябва сам – лично и самостоятелно да търси и познава Господаря Исус.

    Да, ние трябва да сме едно тяло и да си помагаме, да носим слабостите на другите и да си служим с духовните дарове, които Бог ни е разпределил. Особено в началото, когато някой току-що е повярвал, има нужда от много помощ. Като събрание, имаме отговорност едни към други и то не малка. Църковната организация обаче не се грижи истински, според словото, както е заповядано на Божието събрание. Дори и църковните служби да ви се струват полезни, изобличаващи, мотивиращи, тъй като се говори и понякога изучава Божието Слово – те са крайно недостатъчни сами по себе си. Вижда се, че не водят човек до това да познава Бога, да му служи, да живее за него, а го оставят “да оцелява” от проповед на проповед, чувствайки се духовно насърчен за час два на скамейката, но изцяло в света през остатъка от времето. И това е нормално поведение – никой не очаква от християнина-слушател много, никой не се притеснява, че той може би не е спасен, че може би не знае съвсем основни неща от Словото, няма Святия Дух или не се е потопил във вода, не знае нуждите в неговия реален живот, за да помогне духовно. Това, разбира се, не е 100% от времето, но е общото явление. Ако знаеш да поискаш духовна помощ конкретно и има кого да питаш е едно, но не всеки знае, че има нужда от помощ, не всеки е открит, грехът някак си остава извън църквата, в личния живот на хората, а също и делата на хората са си тяхна работа. И хората не търсят помощ, защото не се предлага такава, нито пък сами те търсят да помагат на хората, с които се събират всяка неделя, а когато ножът опре до кокъла и някой наистина има нужда от помощ, трябва да дочака деня на службата, да намери тези по-стари във вярата, ако има такива, ако не – да се опита да се добере до пастора, който може би да може да помогне, освен ако се окаже, че нуждата е финансова, тогава ситуацията става сложна. Тази картина няма нищо общо с новозаветната църква – събранието считаше всичко за общо, бяха единодушни, споделяха живота си, вършейки всичко, което Исус ги беше научил, търсейки Бога, за да знаят какво и как да вършат.

    Ако човек иска да достигне до спасение, трябва да върви с Бога, да даде живота си за Бога, за да го спечели, да го даде на Бога, знаейки, че така не го пропилява в гонене на суетата на този свят, а трупа съкровища на небето. Нищо не може (и не бива) да замени търсенето на Бога в Духа в молитва и в изучаване на Библията. Това се отнася за всеки – от най-малък до най-голям. Само така би могъл да бъдеш воден от Святия Дух.

  2. Една от причините, поради които християните днешно време не разбират дори, че Бог не им говори е, че са учени, че това е нормално. Защото никой не им показва, нито те сами на себе си, защото всички имаме Библия и равен достъп до Духа, че Бог говори с неговите деца, иска да говори с тях, наложително е за тях да им говори и ако не им говори нещо не е наред. Днешното християнство счита за нормално Бог да ти говори само чрез Библията или чрез пастора. Но ако нямаме лично и директно общение с него, няма как да оцелеем духовно, няма как да свършим НИЩО, което да е полезно за царството. Само с благодатта, която идва от познаване на Святия Дух, може човек да върши правда. Но с това идва и цената. Ако аз позволя на Господаря да комуникира с мен и да ме учи, то той може да вземе да поиска нещо от мен, което аз не желая да дам. Това е другата основна причина християните да не искат Бог да ги води – липсата на желание за покорство. Защото ако Святия Дух каже нещо, ще трябва или да го направя, или съвсем съзнателно да му кажа НЕ, което притеснява християните. За това, по-лесното е, да живееш съвсем на ръба на Божието присъствие, достатъчно близо, за да може по време на нужда да потърсиш помощ, но достатъчно далеч, за да не го чуеш, когато ти каже “Къде си?”. И колкото по-дълбоко потъваш в религията, по-нормално ще ти се струва това състояние, докато накрая започнеш да го смяташ за святост. А единствения изход от там е покаяние.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *