Пасторите – днешната църковна аристокрация

От времето на Нимрод човек не може да спре да търси да се издигне над останалите и да владее над тях, и да царува над тях. Това е една постоянна страст в сърцето на човека. За някои хора от друга страна това е много удобно – ти даваш властта над себе си на някой друг, който уж поема отговорността да се грижи и за твоите интереси, както и за интересите на останалите, които са под негова власт. Постепенно тези хора са се отделили в специални касти, или класи, които вече по наследство приемат привилегиите на родителите си над останалите жители на планетата земя.  Общо взето има три класи в съвременното западно общество: Висша класа – съставена от политици, богаташи и аристокрация – тоест хора с някакво аристократично потекло; средна класа, която е класата на тези, които зависят от това да работят, като сред тях имаме големи разлики във възможностите; и накрая бедни и нуждаещи се, които са на опашките за храна и социални помощи, или които са бездомни, пияници, наркомани и др. Донякъде правителствата се опитват да решат проблемите с бедността, като задължават богатите освен заплата да дават пари за техните работници за пенсионно осигуряване. Така се избягва бедността в последните години на човека, когато е най-трудно да се работи. Това е обществото, в което повечето от нас живеем. Има разбира се не малка разлика между отделните държави във величината на богатството, с което един народ разполага. Обикновено  са най-добре империите – те получават екстра-доходи от другите народи над които владеят. Така погледнато обществото е толкова по-добре, колкото повече пари успява да акумулира регулярно и ако успява да ги разпредели поне малко справедливо, а не да отива всичко в ръцете на някакъв диктатор или крал например. Битката за това как се разпределя богатството на един народ е водела хората в различни видове революции, някои много кървави, някои по-спокойни. Но накрая на тези битки единственото, което се случва, че богатството отива в ръцете на някоя нова малка група хора, които отново и отново не намират защо трябва да споделят това богатство с останалите членове на същото общество.

Трябва ясно да се обясни, че Бог държи властта над творението си, както той сметне за добре. Когато Адам и Ева отстъпват от истината, те минават на “самоуправление” и Бог спира да се меси в човешките дела. Въпреки това, тъй като земята продължава да е негова, той понякога се намесва в делата на хората, най-вече за да защити своите избрани в този свят на тъмнина и зло. Той обаче не е оставил своите избрани да не разбират волята му относно властите и е казал, че всеки трябва да се покорява на властта. Което основно се състои в плащане на данъци, мита и такси, и подчинение на законите на дадената държава.Така работи обществото.

Това обаче няма нищо общо със заповедите на Бога към нас за взаимоотношенията помежду ни! Нищо общо! Бог третира своето събрание като събрание на хора, които са негови деца, които са братя и сестри, които живеят в любов и разбирателство, които са едно семейство, хора, които са предадени на благочестие. Затова по устав нашите взаимоотношения трябва да приличат по-скоро на семейни такива, отколкото на държавите, в които живеем. Това обаче на практика изобщо не е така. Напротив, пасторите, епископите, презвитерите и РАЗНИТЕ ИМ ТАМ ПОМОЩНИЦИ са се превърнали в църковна аристокрация, която държи абсолютна власт над всичко, каквото се случва в събранието, о, пардон, в църквата ви. Те  абсолютно не считат, че вие сте като тях. Те са говорители, вие слушатели. Те са царе и свещеници, вие – миряни. Те са на заплата, вие плащате църковни данъци. Те ви презират, вие им завиждате. Списъкът може да стане много дълъг! Но нека да видим какво ни учи Господарят Исус Помазания, който е този, който ще съди живите и мъртвите.

Лука 8
“И след това ходеше от град на град и от село на село да проповедва и да благовествува царството Божие; и дванадесетте ученици беха с него, и жени некои които беха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която беха излезли седем беса, и Иоана жената на Хуза настойника Иродов, и Сусана, и други много които му слугуваха от своят си имот.”

Ако четем само този текст, може да си помислим, че Исус е бил като пасторите, взимал е заплата от тези жени, живял е на хотел, возел се е на кола и каквото още там. Но това изобщо не е вярно. Нека да видим това.

“Тогава един от учениците му, Юда Симонов Искариот, който щеше да го предаде, рече:
-Защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха. А Исус рече:

-Остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а мене не всякога.”

Тази история е много интересна, но за нашата тема е важно само, че Юда е държал касата, тоест всички пари са били в него и той е бил отговорен да купува хляб и кашкавал за всички. Упс!, каква ерес казах аз, че парите били за всички. Нима не беше само Исус, който проповядваше, който изгонваше демоните, който вършеше чудесата? Откъде накъде тогава учениците ще се хранят от тези пари, които му дават на него тези  жени, които той освободил и изцелил? Това не е справедливо. За съжаление точно така мислят пасторите, всички до един.

Ако ти познаваш гласа на Святия Дух, ще разпознаеш, че това което ти пиша е слово Божие. Не ти трябва да се учиш от тези съвременни фарисеи и садукеи, в зависимост от “породата” им. Тези хора са висша класа и те не споделят общите пари с никого – те царуват над вас с голяма жестокост и  напълно безмилостно. Едва ли имате нужда от примери, те са хиляди. Радвам се че Исус не е като тях. Радвам се, че именно той е моят цар! Той с радост споделял със тези, които го следвали всичко, което имал. Той  не е един от пасторите, не им е заповядвал да правят това , което правят и ще ги съди в последния ден за това , което творят с арогантност стигаща до небето.

Нека да видим Павел какво е разбрал от учението на Исус и как го е практикувал.

2 Коринтяни 9
“Защото излишно е да ви пиша за спомоществованието което сме длъжни на светиите. Понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия от лани е приготвена; и вашата ревност мнозина подбуди. И проводих братята, да не би да излезе напразно нашето колкото за това на вас захваляне, и да бъдете, както казвах, приготвени;  да не би, ако дойдат с мене македонци та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не казвам вие, в това дързновено похваление.
И тъй, за нужно го намерих да се примоля на братята да дойдат по-напред при вас и да предуготвят вашата предизвестна милостиня, да бъде готова тъй като милостиня, а не като лихоимство.  А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.  Всеки според произволението на сърдцето си, не със скърб или от принуждение; защото Бог обича оногози който дава с драго сърдце.  А Бог е силен да преумножи във вас всека благодат, така щото като имате винаги във всичко всеко доволство да преизобилвате във всеко добро дело;  както е писано: “Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му вечно пребъдва.”

А този който дава семе на сеятеля и хлеб за храна да даде и да умножи семето ваше, и да възрасти плодовете на вашата правда,  та да бъдете от всекъде богати във всека щедрост, която чрез нас произвожда благодарение Богу.  Защото служенето на тая служба не само че запълня скудостта на светиите, но и преизобилва чрез много благодарения Богу;  понеже чрез опитът на това служене те славят Бога за покорството, което имате в изповедането на евангелието на Помазания, и за щедростта на вашето към тех и към всички участие, . и чрез техното молене за вас, като им сте драги за премногото Божия благодат на вас. . Благодарение же Богу за неизказаната негова дарба.”

Казано на съвременен език, Павел ги моли да завършат обещаното събиране на помощ за бедните вярващи преди да е отишъл той, за да ги вземе. И казва нещо много интересно, че така се запълват нуждите на светиите, както Павел често нарича вярващите. И казва още, че правдата на Исус е да раздава на сиромасите. Това автоматично показва, че правдата на пасторите не е като правдата на Исус, понеже те практически нищо не раздават на сиромасите.

Само за пари ли става въпрос, питате вие? Не само, за пари и власт, и заблуда, която действа във всички, които не се покоряват  на словото на Бога, за да бъдат осъдени после в деня на съда!

“…И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата,  та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.” 2 Солунци 2

Нека обаче ви предупредя нещо важно: видях през годините да се пръкват още и още нови църкви, било домашни, било публични, но това не доведе до нищо добро, нищо по-справедливо. Кастата на пасторите си остана същата, и те отново и отново намират начини  да “доят стадото” и да твърдят, че така пише в Библията, а това е лъжа! Преди всичко духовния живот изисква посвещение, святост, покаяние и вяра. Ако това ти липсва, не можеш да направиш нищо за никого. Защото няма да имаш никаква представа какво да направиш, каквото и да правиш, понеже Бог няма да ти каже нищо друго освен покай се! Иначе и от тебе ще се пръкне поредния пастор, а си ги имаме достатъчно, ” с лопата да ги ринеш”!

Исус даде друг пример за служение, който тези не следват ама изобщо. Единственото, което правят  и това е добро, че говорят отделни, избрани части от словото на Бога, които обаче ако ида са достатъчно, за да повярва човек, изобщо не са достатъчно, за да порасне във вяра и благочестие, братолюбие и любов.

Днес поставих пред тебе доброто и злото, за да избереш доброто и да живееш и да ти бъде добре на тебе и на близките ти.

 

share

Comments

  1. Винаги съм се възхищавал на Господаря, как бидейки най-великия цар, дойде на земята, за да слугува. Ако той направи така, за какви се мислим, че можем да си позволим да правим инак?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *