Слово 2018

Това слово ми беше дадено през лятото на 2018. След около почти две години работа по около 10 часа на ден като дърводелец, се чувствах изключително изтощен духовно. Исках да напусна, но шефът на фирмата не искаше да ме пуска и преговорите продължиха не малко време, което ме изтощи допълнително. Най-накрая с помощта на Бога успях да напусна. Воден от Бога отидох и обиколих няколко града в Южна Испания, където просто търсех Бога и понякога свидетелствах на някого за вярата ми в Исус Помазания. Още с тръгването духовното ми състояние рязко се промени и въпреки че не бях получавал слово от Бога вече почти две години, Бог ми даде милост и ми даде това слово, което можете да прочетете ако искате да продължите.

Етиен. Септември 2018

“Времето, в което моите пратеници живееха според моето слово и моята воля, приключи преди много векове. Оттогава досега само тук и там някой човек дръзва да остави всичко и след това да ме следва дори до смърт. Причините са повече от стандартни и нямат нужда от много обяснение: хората обикнаха този свят повече, отколкото Бога. Те не са доволни от похвалата, която Бог дава, но искат също така похвалата на хората. Затова аз оставих много от събранията, които са в мое име, и ги посещавам само когато някой прояви поне малко вяра.

Понякога някои хора, ако и частично, се съгласяват да ме следват поне донякъде и там започват, както вие ги наричате, съживленията. Една обикновено малко група хора се съгласява да страда поне донякъде за моето име и поне донякъде плаща цената да се научи от мен. Това ме кара да прекарвам повече време с тази група хора. Ако те продължат и задълбочат ученичеството си, и започнат да ми служат в благовестието, те получават мои дарове. Понякога в цялата група започват да се проявяват дарове. Но често в групата се намират хора, които завиждат или негодуват, или вършат много неща в плътта, без да се покайват ни най-малко за каквото правят. Това прави цялата група много уязвима за демоните и за фалшивите учения. Само там, където хората ме следват до край, само и единствено там аз съм постоянно и не си отивам никога. Затова е много важно да се воюва с плътта дори до смърт и да не ѝ се дава никакво място в моето събрание, защото моето събрание е свято, както и аз съм свят.

Когато дадена група хора се съгласи да следва истината и след това не спира да го прави нито денем, нито нощем, на такава група хора аз давам моята благодат и те получават свободен достъп до моето царство. За съжаление повечето хора, след като видят какво аз давам, дори след като се убедят, че аз в действителност изпълнявам обещанията си, ме изоставят като предпочетат този свят. Това се случва почти постоянно. Понякога плътта се прикрива зад религиозни дела – дела, които претендират да са направени в мое име, но не са. Понякога са толкова добре прикрити, че поведението на даден човек изглежда духовно, ако и да не е. Това най-често е поведението на лидерите, които сами себе си са поставили, които обичат първите места, но не и да платят цената, за да станат действително първи в смирението и братолюбието, вярата и любовта. За мен такива хора са отвратителни, ако и да обичам всички. Затова ти не бъди като тях, а бъди бърз да изпълняваш всичко, което те науча, и не се бави, защото времето е кратко и аз идвам скоро.

Хората често спират да се боят от Бога и от словото му, когато видят, че не съм дошъл за последните няколко години, в които те са ме очаквали. След това те отслабват и започват да вършат човешките си дела, и освен това са винаги/вечно недоволни, мърморещи и искащи още и още неща за плътта и религията си. Аз мразя това лицемерие. То остава записано пред мене и след това всеки такъв човек трябва да даде отговор за него. Но моите хора нехаят, защото техните лидери не ги учат на страх от мене и от словото ми, понеже самите те не се страхуват от истината. Те я изопачават, смесват я с техните си традиции и ритуали, създадени само и единствено за удобство на тяхната плът. Святият Дух е винаги наскърбяван от техните дела и най-вече от тяхното безделие, понеже те са се предали на истинско безделие и немарливост в духовното. Те мислят по човешки.

Ти можеш да ги разпознаеш много лесно – всеки, който не се бои от словото ми, но се бои от своите си традиции, е човек, който е предаден на плътта. Обикновено те прикриват себе си зад религиозни думи и дела, дори зад дълги молитви, но сърцето им стои далеч от мен. За тях аз съм просто някакъв придатък на тяхното религиозно чувство, което се изразява в различните им ритуали, но никога не съм Господарят, който владее цялата вселена и който има да съди живите и мъртвите. Затова често ти казвам: “Остави тези хора и не се занимавай с тях след като ги посъветваш веднъж или два пъти – те вече са решили да не ме следват. За мен няма нищо невъзможно да спася който и да е човек, но съм избрал да спася тези, които се боят от словото ми. Който не се бои от словото ми, може да повярва в мен, и аз може да го избавя от греховете му. Такива хора прекарват времето си в суета и пропиляват живота си, но в края на краищата не малко от тях се спасяват. Аз не им се сърдя, че не са ме обикнали, понеже любовта не търси своето си. Аз се радвам, че те идват в моето царство. За съжаление, тяхното поведение води до това много хора да се съблазняват в моето слово и име.

Запомни, че аз обичам всеки и всички. Няма нито един човек, който аз да не искам да прекара с мене вечността, казано по човешки. Но те не мислят същото за мене. Те не ме обичат достатъчно, за да оставят греховете и плътта. Техният живот е напълно безполезен и църквите им са пълни с подобни хора. Идва обаче време и сега е вече дошло, в което аз ще заповядам на моя народ да се очисти от греховете си и да остави плътта и удоволствията ѝ. Но в момента, в който аз заповядам това, много от хладките хора ще ги сполети голямо нещастие и те окончателно ще отпаднат от благодатта на Бога. Затова е необходимо сърцата на хората да бъдат приготвени да чуят моят призив и заповед за покаяние и святост. Сега сърцата на хората не са готови да чуят и да се покорят. Твърде много време религията измъчва сърцата на вярващите. Защото наистина праведният с много труд се научава да върши правда, а има много хора, които обезсърчават сърцата на младите във вярата, които все още не са се научили да стоят твърди и непоколебими в благодатта на Бога. Затова църквите са пълни с хора, които не са научени да живеят в моята любов, защото техните лидери ги учат да разчитат на плътта. Ходи там, прави това, яж онова – всеки по своему, но с един и същи резултат – вместо благодат – лицемерие и двуличие.

Затова аз през цялото време те уча да стоиш далеч от лицемерието и не ти позволявам да държиш никакъв корен на лицемерие в сърцето си. Понякога лицемерието във вас става толкова дълбоко прикрито, че ми се налага да ви поставям в невъзможни ситуации, за да ви покажа какво има в сърцата ви. Много е сложно за вас да останете извън лицемерието през цялото време, защото за тази цел трябва да пребъдвате в мен постоянно. А често това е свързано с лишения за цялото семейство и не всеки е съгласен или го иска. Затова е необходимо да се изяви лицемерието на лидерите, за да могат и другите да имат страх. Ти ще се нуждаеш от много повече от моята благодат, отколкото досега, за да можеш да стоиш твърд и непоколебим в битката за свободата на моето тяло, което е събранието, от греха, от света, от демоните, и да бъдат заведени в истинската нелицемерна вяра, любов, святост и благочестие. Не си и помисляй да се боиш от хора. Когато ти кажа, че трябва да говориш – говори и не млъквай, и не се бой! Който се бои от Бога няма нужда да се бои от хора, защото страхът от Бога те учи на всичко.

Те затова няма да те разбират, защото избраха да не разбират мене. Моето слово не е в тях постоянно, но само понякога, когато се почувстват добре и са насърчени. Когато обаче трябва да свършат нещо духовно бързо падат духом и започват да се оплакват от всичко. Защото поставиха на първо място всичко останало, а не мене, и затова аз ги оставих на техните им желания. Ти не можеш да върнеш в пътя човек, който аз съм оставил. Той е завинаги заключен в това, в което е оставен. Но аз мога да отключа съвестта, разбирането и духовността му, ако видя в него желание да се върне в моите пътища. Затова ти можеш само да го увещаваш и да се молиш за него, за да не бъде оставен в тъмнината, в която живее. Но само аз мога да го върна в моите прави пътища. Ако, обаче, не го увещаваш, той няма как да разбере, защото всичкото му разбиране е изкривено от лицемерието, в което се е съгласил да участва и то съвсем доброволно. Повечето хора, които познаваш, няма да искат да излязат от лицемерието – цената да живее някой в святост изглежда за повечето хора твърде голяма, макар това да е единственият верен път. Не се огорчавай, когато не те слушат, понеже те не тебе не слушат, а мене.

Но аз искам тяхното спасение повече от живота, който получих като човешкия син. Дадох го за всеки един от вас и не ми се скъпи. Затова и мога да търпя всичко това, колкото и време да ми се налага да го търпя и да чакам. За повечето от тях такова време, за което ти се молиш, няма да дойде. Те ще го видят, но няма да го разпознаят и ще го презират, точно както правиха техните бащи в моето време. Но тяхното време приключва, защото аз ще изявя цялото лицемерие, което има в моето тяло, ще го изявя и ще направя всички да видят, защото времето на изкупването наближи. Аз не идвам за невяста с мръсна и изпокъсана рокля. Идвам за чиста и свята невяста, която ме обича и пази словото ми. Всеки, който не ме обича, ще бъде изобличен, за да може да се поправи, ако би искал. В словото ми се казва, че който не ме обича е проклет, и това е така. Защото, за да не ме обича, човек трябва да има много закоравяло сърце. Но не всеки, който казва, че ме обича, в действителност ме обича. Защото те знаят как да обичат жените си, родителите си и децата си, но мене не знаят как да обичат, защото тяхната любов произлиза от плътта. Моята любов произлиза от Бога – тя не гледа човека на лицето му, но търси моето лице, за доброто на човека. Аз нямам намерение да отделям много време за хора, които не ме обичат. Ако ти им отделяш много време, ще загубиш живота си в празни приказки, които ще изглеждат духовни, но няма да са, защото ще бъдат плътски. Плътта мрази духовното. Плътта не може да стои там, където е Святият Дух. Затова мене винаги искаха да ме убият именно най-религиозните хора – тяхната плът е достигнала до съвършенство в лицемерието и се е прикрила могъщо, но си остава плът, която ме мрази и мрази моя Дух. Затова ще те мразят и тебе, докато стоиш в моята благодат и в Святия Дух, и словото ми. Не им позволявай да клеветят и да манипулират моето слово – ако те вредят на себе си е едно, но ако вредят на други хора, вече е друго – ще бъдат съдени сурово всички, които съблазняват вярата на хората. Бъди смел. Не се обезсърчавай, защото си бил приготвен за този ден и час. Ако, обаче, забравиш къде точно трябва да стоиш, ще отпаднеш много бързо от моята благодат, и ще започнеш да мислиш и действаш по човешки. Моята благодат е, която ти дава силите да мислиш, решаваш и действаш праведно. Вън от нея няма нищо на този свят, което да те направи да мислиш духовно и да живееш в синхрон с духовното. За да си спомняш къде точно трябва да стоиш са повечето от преживяванията, които унижават човешкото достойнство, което е дело на плътта.

Делата на плътта имат много измерения. Повечето от тях се разпознават лесно, но не всички. Когато човек поиска да е като Бога, в него влязоха желания, които са присъщи за Божественото естество: той пожела да господства над всичко и над всеки. Той пожела другите да му се възхищават и слугуват. Ако и в началото това да не се виждаше ясно, поради това, че всички бяха много близки, то скоро след това тези желания започнаха да се проявяват.

Кулминация на тези желания са световните империи, които често се управляват от желанията на един единствен човек. Това е светът, в който живееш. Затова и никой не може да постигне справедливост, защото винаги ще има хора, искащи да се издигнат, да са царе и политици, управители и кметове. Ако и тази власт да е от мене, защото иначе би настъпило беззаконие във всичко, тази власт, бидейки себична, не може да донесе справедливост за всички, а само за група хора над останалите. Винаги някой бива поробен да слугува на някого в това царство. Ако целият труд и богатство, и ресурси се разпределят справедливо, би имало доста по-лек живот за всеки човек, но това не може да се случи поради греха на човека. Власт, пари, богатства от всякакъв род, надпревара кой има повече, кой е по-умен, по-смел, по-хитър – това са естествени за човека мисли и дела, които аз мразя и съм осъдил. Това се вижда ясно на кръста. Затова моя народ не трябва да живее според принципите, според които живее света. Светът е осъден, моят народ е спасен, но пак подражава на света и спазва неговите принципи. В моето царство, ако искаш да си голям, трябва да станеш малък. Аз съм Господарят и аз посветих живота си да ви върна при Бога и след това го дадох, за да ви изкупя от греха и смъртта. Затова и имам престол, който е най-голям от всички престоли. Всеки, който иска да седи с мен на моя престол, трябва да даде живота си за братята и сестрите си. Някои от тях още не са се родили, но скоро ще се родят и ще се нуждаят от много духовна храна, която днес липсва толкова много по църковните амвони. Храната трябва да е много и изобилна, храна, която е за всеки ден, докато те пораснат и се научат да се хранят сами. Както родителите посвещават живота си за отглеждането на децата си, така моите служители трябва да са посветени да се грижат за своите братя и сестри. Аз съм с тях, за да им помагам. Обаче днес това не е така. Днес църквите, човешките лицемерни организации, създадени в мое име, но не и от мене, се надпреварват да си създават нови и нови човешки закони, които да изглеждат много святи за религиозната плът. Обърни внимание, че на тях наистина им изглежда, че техните лидери и организации живеят свят живот според писанията и това е, защото същите човешки страсти и желания живеят в самите тях, за да ги заблуждават. Те се учат от света в неговите училища, университети и църкви, и после идват и застават пред мене, и искат аз да им говоря. Но аз не мога да им кажа нищо, което те да могат да разберат. Затова аз трябва да мълча и по този начин да ги накарам да се осъзнаят, че между мене и тях има пропаст, която трябва да бъде преодоляна. Затова те имат словото ми, но не го разбират. Те имат Духa ми и го наскърбяват постоянно. Накрая застават пред мене и най-арогантно твърдят, че ако аз им кажа нещо, те ще го изпълнят. И причината е, че те не позволиха на моето слово и на моят Дух да ги променят.

Да, те повярваха някога в мене и след това решиха да имат и двете царства “в джоба си” – едното за сега, а другото за бъдещето. Но самата тази мисъл ги измами и преобърна тяхното разбиране надолу с главата. Защото когато се родиха отново, аз им дадох това духовно разбиране и им казах да пребъдват в него. След това дойде клеветникът и наклевети всичко, което аз им подарих, и те решиха, че светът също има какво да им даде. Те се върнаха в Египет в сърцата си. Повечето хора, които познаваш, са там в сърцата си. Малцината, които не са, оцеляват трудно в тази среда. Затова е необходимо да се живее отделено от всяка лицемерна среда, и само аз мога да ти покажа коя среда е лицемерна, и коя среда е истина. Защото много хора днес претендират да ме познават, но на челата им пише, че са лицемери и че всъщност обичат човешкото. А царството на този свят е човешкото царство, където демоните са добре приети. Затова и демоните са добре приети в религиозната среда, понеже там царува човешкото. А божието царува само, когато хората започнат да живеят свято и непорочно, пазейки моето слово, водени от Святия Дух. Запомни, няма църква, която да може да остане в Духа, защото църквата е построена според принципите на този свят. Само събраните в мое име могат да останат завинаги в Духа, но само и единствено когато напуснат и религията. Не можеш по никакъв начин да съветваш когото и да е да остане в своята си религиозна организация – трябва да я напусне днес и сега. Ако не го направи, остава в плътта. Не може да се чака някой да благоволи да напусне плътта. Времето винаги е днес. Който иска, получава тази благодат да може да напусне всичко и да ме следва. Нищо не може да бъде направено за човек, който не иска да следва моя призив. Подобен призив получава практически всеки човек на земята. В момента, в който той реши, се решава цялата му съдба. Съдбата на човека е изцяло в негови ръце – всеки решава на кого иска да служи. Както един престъпник, който излежава присъдата си, ако се поправи, би могъл да иска амнистия, така всеки грешник може да моли амнистия от мене и аз му я давам. Но няма алтернатива на тази амнистия. Който я поиска, трябва да я поиска според правилата и ако го направи, я получава завинаги – той е простен. Аз не решавам за никого; не решавам съдбата на никого самоволно, но каквото чуя от баща ми, това и говоря, това и решавам, и това е неговата воля – всеки, който чуе словото ми и повярва в мене, да получи вечен живот и прошка на греховете. Това е истинското начало на човешкия живот. Преди това човек е осъден поради греховете, които е извършил и живота, който е наследил. Никой не може да прескочи през оградата. Никой не може да премине през стената на града, за да дойде в моя град. Трябва да се мине през портата.

Но много хора, приятелю, се задоволяват да получат правото да минат през портата. Те не искат да се затруднят ни най-малко за моето име. Те твърдят да ме познават, но са неспособни на никакво добро дело, понеже са деца във вярата. Църквите са пълни с такива деца. Те наистина са мои деца, но често ме правят аз да се срамувам от тях, бидейки толкова неспособни на нищо добро. Това наскърбява мене, наскърбява и моя баща. Ние не можем да пребъдваме в такъв човек, понеже той само понякога е готов да се откаже от светските облаги, привилегии, желания и удоволствия. Той живее за себе си и затова му харесват организациите, които са пълни с всякакво лицемерие, което той вижда, разбира се, но когато го вижда, той се успокоява, че не е само той такъв, а всички са такива. Така той счита, че ще избегне моя съд и че аз ще му простя, понеже са били мнозина като него, и че той ги е познавал. Но аз няма да простя никой грях, който не е оставен и за който човек не се е покаял. Ако си мислиш, че ще му бъде простено, понеже много християни така правят, той е изпаднал в дълбока заблуда, която е готова да унищожи целия му духовен живот. Неговият вечен живот е в постоянна опасност и той ходи по острието на бръснач. Затова е необходимо да бъдат научени тези хора на опасността от подобно поведение – нищо, което не е очистено с моята кръв и не е било пробвано с огън, няма да влезе в моето царство. Който си мисли, че неговият егоизъм е приемлив, понеже е всеобщ, мами себе си по един дълбок и всеобхватен начин, и аз не съм с него. Когато тези хора чуят истината те няма да могат да напуснат своята религия, ако нямат кого да следват. Те са свикнали да следват хора и затова за тях е наложително да си търсят лидер, който да ги води в път, който те лесно изоставят. Но това тяхно поведение ги води в нова заблуда – да си поставят посредници между мене и тях, понеже постоянно не са сигурни дали са разбрали правилно или са се объркали. Но никой, който се съмнява, не получава нищо от мене, нито от баща ми.

Аз и баща ми сме едно. За такъв човек би било много по-добре, ако той разбере необходимостта да се научи да ме търси и намира сам. Обикновено за това е необходимо време, но не е чак толкова, колкото казват лидерите на църквите. Етиопският скопец имал само една среща, за да разбере всичко, е писано в моето слово, и е така. Следователно, лоялността към църковна организация е лъжа от клеветника. Иначе аз не бих оставил скопеца да си тръгне, а бих го накарал да стои и да се учи. Но аз го оставих да си тръгне и дори нарочно махнах Филип, за да си отиде спокойно. С това аз записах в словото си, че човек се нуждае от мене и от словото ми, за да е праведен, но не и от организации. Затова, когато отидеш в някоя църква, учи ги, че това, което правят, не е от мене по никакъв начин и че трябва да напуснат лицемерието, в което живеят толкова време, че не искам да знам нищо тях.

“Оттук до краищата на земята ще има само едно божие събрание – това на всички негови деца, независимо от пол, раса, възраст, семейно положение, влияние в обществото и каквото и да било друго, с което хората се разделят или гордеят.”

Божието събрание ще се разпознава по това, че любовта в него ще бъде видима за всички. Любовта е тази “съставка” на човешкото естество и живот, която е най-много корумпирана от греха. Дотолкова, че е останало любов в човека само за най-близките му. Затова моето слово казва, че вярващ, у когото няма любов към домашните му е по-зле от невярващ. Тази “съставка” е съсипана, но аз изпълних волята на моя баща и той ви даде своята любов, за да можете да се обичате един друг от сърце, така както подобава на святи, отделени от и за Бога хора. Святостта и любовта са напълно свързани! Ако някой не ходи в любов, той не може да е свят, и ако някой не ходи в святост, той не може да обича. Аз обикнах света със същата тази любов, която сега е във вашите сърца. Религиозният, лицемерният човек, който твърди, че ходи във вяра, любов, който нарича себе си християнин или месиянин, или каквото още, той се опитва да имитира тази любов и святост. Святостта се е преърнала във външна форма на “не пипай”, “не вкусвай”, “не докосвай”, но стои далеч от моята святост. Моята святост се вижда в любовта. Ако обичаш, то ходиш в моята святост. Защото, наистина, да не се върши грях е част от святостта, но святостта е да си отделен за Бога и за неговото дело, което е божието благовестие за човешкото спасение. Бог обикна света и Бог е свят – той е отделен от света и той е любов. Който се доближава до Бога, се доближава до святостта. Който не обича, не е познал Бога, защото Бог е любов. Твоята святост може да бъде съвършена само, когато любовта ти е съвършена. Съвършената любов изпъжда от сърцето на човек и страха и себичността, и останалите “качества”, присъщи на падналото човешко естество. Ако искаш грехът да е далеч от тебе, трябва да обичаш. Наистина, чрез вяра си очистен от греховете си, но само ходенето в любов държи греха далеч от тебе. Любовта прави чудеса в живота на всеки човек и аз съм ви дал съвършената любов, чрез която да обичате дори вашите врагове, а колко повече “вашите братя и сестри”.

Лицемерието, обаче, е завладяло църквите до степен, в която те имат извинение за всяка една проява на нелюбов. Лицемерния “вярващ” има обяснение за всичко: защо не може да помогне, защо не може да отиде, защо не може да свърши. Лицемерният човек нито обича Бога, нито ближния си, защото той никога не е поискал да ги обича. Такива хора се “спасяват”, за да са спасени те, а не за да се освободят от робството на греха. Техният егоизъм е част от тяхната святост: както на църковните членове, така и на техните лидери. Затова когато им говориш за любов, им говориш за нещо, което те не искат да имат и затова гледат да не слушат, за да не се чувстват виновни. Затова слушат техните си лидери, които винаги имат думи на утеха за тези, които не ходят в любов, но в егоизъм. Затова, ако ти влезеш в някоя църква и там няма любов, там няма и святост. Ако няма святост, то няма вяра. А ако няма вяра, то душите на тези хора са в опасност. Да се каже, обаче, на подобни хора, че нямат любов, е излишно, понеже те си го знаят – те го виждат всеки ден в себе си и в останалите. Те не биха искали да се доверят на някой, който им казва да се покаят, за да обичат, защото те вече са решили, че не искат да обичат. Любовта е за тях бреме и тегло. Независимо дали са бедни или богати, човек, който е избрал егоизма не иска да слуша за покаяние, защото то води в любов. Покаяние, което не води в любов, не е истинско, а е лицемерно, религиозно покаяние, което наистина сваля тежестта на греха от плещите на покаялия се, но е половината, понеже той бързо се връща в егоизма си, за да живее за себе си. Любовта не живее за себе си, нито умира за себе си, а за Бога. Което обаче означава, че човек обича ближния си и му служи така, както аз служих на човека и както и до сега правя.

Не си мисли, че когато обясниш истината на тези хора, те ще поискат да се покаят. Те нямат нужда да я слушат пак, понеже тя е в моето слово и те са я чели достатъчно, или са слушали проповеди на тази тема. Ако обичаш си готов на всичко. Човек, който обича, е готов да остави всичко, за да ме следва в моята любов. Нищо не може да накара човек, който ме обича, да остави пътя, защото любовта на Бога е по-силна от всичко. Силата на Бога се вижда в неговата любов. Хората искат да местят планини, но да си останат егоисти. Наистина планини се местят чрез вяра, но вярата действа чрез любов. Ако имаш истинска вяра, то обичаш. Тогава Бог е с тебе и е готов да мести планини, за да бъде с теб в твоята любов, поради която искаш да местиш планини. Днешните християни искат сила, но я искат отделена от любовта. Затова дори когато получат някой дар, той бързо бива корумпиран от греха: егоизмът прави дори божиите неща безполезни и празни, защото Бог ги е направил да работят в неговата любов. Аз дадох живота си дори за религиозните лицемери на моето и твоето време. Това е правилното и това винаги е било волята на Бога. Но именно любовта на Бога ме е водила да изобличавам и науча тези хора, че са на път да пропуснат вечния живот и Бога. Затова, ако обичаш и ходиш в святост, не би търпял те да ходят в своите си заблуди. Любовта не гледа на лице: някой хора са грешници, други религиозни, трети святи – любовта обича всички тях.

Бъди праведен! Праведният човек ходи в истинската любов. Той наистина съди справедливо, а това означава, че осъзнава, че всички вие получавате даром любовта, святостта, правдата на Бога и получавате очистване на сърцата си и съвестта си, пак даром, защото Бог е любов. Бог наистина не прощава грехове, които не са оставени, докато не бъдат оставени. Но когато бъдат оставени и Бог прости, лицемерните хора се задоволяват с това чувство и не искат любовта. Затова Бог иска да прости греховете, но той иска човек да отиде по-нататък в познаването на Бога – да започне да обича и да ходи в святост и любов. Любовта е духовността, и няма истинска духовност вън от любовта. Духовният човек е, който обича. Никой, който не обича, не е духовен. Затова много лидери имитират любовта. Те говорят за любов, проповядват за нея и учат хората да обичат, но не го вършат, нито го говорят, за да го вършат другите. Те знаят, че тези другите няма скоро да станат от скамейките, за да се научат да обичат. Но те го говорят, за да могат да лицемерстват, че са добри учители. Но те никога не са имали предвид, нито те, нито техните църкви да ходят в любов, защото това би разрушило техните лицемерни религиозни организации. Затова и в църковното движение няма любов. Аз, обаче, не желая да търпя повече това, което те правят, защото наближи времето на моето връщане на земята. Когато се върна, аз ще съдя земята и ако оставя църковното движение да учи хората ми на лицемерие, то когато дойда, ще бъде разочарование и за мене, и за тях. Затова аз искам да изоблича цялото това нечестие и да го поставя пред очите и ушите на всички, за да биха могли да изберат и да се покаят от него.”

Моят народ е затънал дълбоко в религията, което е лицемерието, и аз искам да го освободя от нея. Винаги съм искал моят народ да бъде близо до мен, за да бъдем заедно както сега, така и завинаги. Макар да сте отделени от мен заради телата си, то понеже моят Дух живее във вас, то ние живеем в общение. Това общение е постоянно и константно от моя страна. Аз не се променям. Всеки, който ме търси, ме намира и аз не заключвам себе си за никого. Който и да поиска да се доближи до мен може да го направи винаги и навсякъде, и човек, който не го прави, е понеже не иска да го направи. У мене няма причина човек да не ме познава и да не се доближава до мен всеки път, когато поиска. Разбира се, за човека по човешки е невъзможно да намери Бога, ако Бог не се съгласи да бъде намерен. Но аз искам да бъда намерен. Аз искам да бъда търсен и намерен. Не е само плътта, която прави човека безполезен. Човек е направен да живее в хармония с мен в моя Дух и моята истина. Когато това се случва, човекът има бог, бои се от него и понеже аз съм живият бог, то мога да давам волята си на всеки, който ме търси. Следователно безполезността на човека без мене се състои в това, че той няма как да знае какво да прави, ако аз не му кажа какво да прави. Това прави нещата много прости за тези, които обичат да ме търсят и намират, защото винаги знаят какво да правят. И това прави живота на всички останали напълно безполезен. Не е възможно човек да знае какво да прави без да съм му дал аз своята благодат, защото тя е, която учи и води човека във всичките му пътища. Дори във времето на обновлението на всичко, човек пак ще се нуждае от единството с мен, но тогава то няма да е каквото е сега, а ще бъде лесно за тези, които се удостоят с истинския живот. Затова няма духовен живот освен в това човек да ме търси и намира ежедневно. Понякога това ще бъде по-лесно, понякога ще бъде по или много трудно. Но никога няма да бъде без човек напълно да е предал сърцето си, за да ме намери.

Неразбирането на този факт води до много объркване сред хората, които вярват в мен и ме обичат. Аз обаче съм верен и винаги ги подбуждам да ме търсят, отново и отново, докато създам подходящи духовни навици. А след това подбуждам всеки, за да не стане ленив да ме търси. Понякога, за да бъда намерен, ще трябва напуснеш работата си (както ти направи), да смениш континента си, или много други неща, които стават пречки на общуването ни. Аз съм Господарят. Никой не може да се доближи до мене, за да му слугувам аз. Тези хора, които така дръзват да се доближават до мен, си отиват с празни ръце, както е писано за тях. Аз съм Господарят. Това старо първично желание в човека да бъде бог и като бога, и да е самодостатъчен в своето съществуване, е пагубно за който и да било човек. Всички вие сте зависими от това да ме намирате всеки ден, за да ви покажа милост и да ви дам благодат.

Днешното поколение е зло поколение. То се отрича от мене, дори когато не ме познава и не знае достатъчно за мен, за да може да реши дали съм добър или лош. Това е поколение, което знаменува края на времената, когато хората ще бъдат докрай както ги описва словото. Те ще ме мразят и ще се мразят един друг без да могат да разберат защо има толкова много омраза в сърцата им, а причината е, че отхвърлиха мене и моя баща. Затова омразата изпълни сърцата им и те станаха егоисти. Тяхната съдба е записана на челата им и те не я крият. Те ме мразят открито без да се притесняват, че аз мога да чуя и да ги съдя за думите им. И това е, което ще бъде скоро – аз ще съдя света за греховете му. И никой, който не е уповавал на мен, няма да се избави от идващия съд. Аз съм съдията. Въпреки това, аз не искам да съдя никого. Затова, заедно с цялото това отстъпление, аз ще изпращам моите пратеници по цялата вселена, за да свидетелстват моята истина. И след това ще дойде краят. Но сега е време на голямо отстъпление сред моя народ. Моят народ не иска да се покори на моите заповеди, но искат само облагите, без страданията. А страданията не са моя прищявка, нито аз съм, който ги предизвиквам. Те идват от греховете в сърцата на хората. И наистина аз понякога ще избавям моя народ от злото и от злите, но това не може да става винаги – злото трябва да бъде изявено, така че всеки да го види, затова често ще се налага моят народ, който се покорява на заповедите, да страда за свидетелството на народите, които така могат да видят свидетелството на моето слово в живота на моя народ и оттам могат да повярват моето свидетелство.

Аз обичам всички тях и никой не е приготвен предварително за ада, както някои фалшиви учители твърдят, но те ще получат своята присъда скоро. Затова никога не избягвай страданието, защото то е свидетелство за моята истина. Да намразиш страданието е като да намразиш моето свидетелство, което аз съм дал на света. Защото никой, който не приема моето свидетелство, не може да ме приеме нито мен. Много твои братя и сестри – хора, които аз съм изкупил, намразиха моето свидетелство, защото нарушава техния комфорт и удобство. Те искат да живеят “тих и спокоен живот”, както е писано, но не искат да живеят в пълно благочестие, а само колкото им се струва приемливо. Те стават наистина лошо свидетелство за моето слово и са хора, които постоянно лъкатушат от едно на друго учение с цел да избегнат моето изобличение чрез Святия Дух. Именно поради това те мразят моите пророци и пратеници, които свидетелстват, че страданията са част от моето благовестие. Те ги мразят дори до смърт и някои ще бъдат предадени на смърт поради тази омраза.

Затова никога не бягай от страданията. Никога не се опитвай да намериш по-лесен начин да изпълниш това, което Святият Дух те води да изпълниш. Дори когато ти изглежда, че това няма особено значение, не се лъжи – винаги има огромно значение, за което ти не винаги знаеш, но отпосле ще видиш и разбереш. Страданието е част от моето благовестие. Аз страдах за вас дори до смърт. Сега вие страдате чрез мене и чрез Духа ми за останалите, но не за да ме заместите, а за допълнение страданията на моят народ в този свят, който е осъден и ще бъде осъден. Затова, ако ти обичаш с моята любов, както ти е заповядано, ще страдаш, понеже обичаш, за спасението на тези, които още не са ме познали и за спасението на тези, които са се отклонили, а те са мнозина. Аз съм Господарят. Моят престол е над всеки престол и моята власт над божието творение е пълна. Аз ще съдя света. Но сега аз не ги съдя, защото те са вече осъдени. Но им свидетелствам моето слово чрез Святия Дух, за да се спасят. Ако искаш да им свидетелстваш в силата на Святия Дух, никога няма да бягаш от страданията. Само там е действително Божието присъствие и хората могат да изберат истинския Бог, а не някоя негова църковна имитация. Църковните имитации са демонични и тяхната цел е хората да не повярват, и също така тези, които повярват, да вярват лъжи заедно с истината, а оттам да имат и смесено слово в сърцето си, което ще даде и смесена жетва – и добро семе и лошо семе ще даде таково сърце. Страданието е важна част от словото ми, затова е писано, че те се зарадваха, когато се удостоиха са страдат за моето име. И аз бях с тях и не ги оставих сами в тяхното страдание, нито ще оставя който и да било днес, който се съгласи да страда за името ми. Казвам да се съгласи, защото Бог е заповядал всеки доброволно да страда според желанието на сърцето си. И според твоето именно желание Бог дава да участва в благовестието.

Бъди смел. Бъдете смели. Не се предавайте на отчаянието, което следва, когато изглежда, че няма надежда. Защото твоята надежда трябва да е в словото ми, а не в това, което виждаш с очите си. Тогава ще виждаш и изхода, който аз съм промисил предварително за всяка една ситуация. Но това не е изход от страданията за благовестието, а е изход, в който те са включени според мярката на вяра в сърцето ти. И ако ти е чисто от грях, очистено с моята кръв, и ако имаш съвестта си чиста от всяко осквернение, то твоята вяра ще расте, и оттам ще расте и моята любов и добрите ти дела ще се умножат. И каквото казвам на тебе, го казвам на всички. Аз няма да оставя нито едно от моите деца никога. Аз съм Господарят.”

share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *